Идеята беше шокираща.
— Да не би да мислиш, че е… Не може да е…
— Не знам — отвърна Ласко. — Но всички признаци са налице.
— Мамка му! Кой би помислил? Нашето момче е влюбено. Признавам, че това е непозната територия за мен. Откакто го познавам, не си е падал по никоя. Веднъж отиде по-далечно с една богата наследница на петролен магнат, хубаво момиче с повече пари, отколкото разум, но дори това увлечение беше временно.
Хари млъкна. Раздвояваше се. От една страна, искаше Мърсър да бъде щастлив, но от друга се страхуваше от последиците за приятелството им. „Няма да има последици“ — бързо реши той. Мърсър не би се влюбил в жена, която не оценява компанията на сакат стар пияница и смрадливото му куче. И когато осъзна това, Хари разбра, че ще направи всичко по силите си, за да помогне на приятеля си да си я върне.
— Исках да знаеш — каза Айра. — Би ли го държал под око? Опитай се да го накараш да говори. Затворил се е в себе си и не желая да го видя да избухне.
— Не се тревожи. Колкото и да се е увлякъл, Мърсър познава границата си. Нужно му е малко време, това е всичко. Но благодаря, че ми каза. Ще го държа под око.
— Ти си добър приятел, Хари Уайт.
— Да. Ти също, Айра. Ще поддържаме връзка.
И оттогава Хари се въртеше в дома на Мърсър, наблюдаваше го и го чакаше да се изповяда. Мърсър прекарваше времето си пред компютъра и търсеше всичко свързано с легендата на Ринпоче-Ла. Откритията му потвърдиха разказа на Тиса за флотилиите с китайското съкровище и необикновените пътешествия на адмирал Чжън Хъ. Имаше малко информация за Чжу Чжан-дзъ и баснословните ценности, които бе отмъкнал тайно, и абсолютно нищо за Ордена. Научи, че китайците наистина са се опитали да разработят точни детектори за земетресения — деликатно балансирани порцеланови съдове, които стават нестабилни, когато се напълнят с вода. И при най-лекия трус водата се изливала от многобройни драконови усти. Посоката и количеството на излятата вода показвали на наблюдателите къде са и колко са силни земетресенията. Най-старият намерен съд беше почти на две хиляди години.
Колкото до загадъчното село, интернет предоставяше много предположения, но малко факти. Повече страници бяха посветени на мистицизма, астрологията и метафизиката. Там пишеше, че Ринпоче-Ла е последното девствено място на земята, нещо като земна нирвана, където жителите са освободени от ежедневното бреме на човешкото съществуване. Селото се намираше високо в Хималаите, навътре в пустинята Гоби.
Написаното звучеше ексцентрично и нелогично и Мърсър реши, че никой не е използвал научен подход, за да намери Ринпоче-Ла. Той се свърза с комерсиална компания за сателитни снимки в Ла Джола, Калифорния, и поиска всички фотографии на северната страна на Хималаите от последните пет години. Тиса беше казала, че е родена там, и при петстотин долара за снимка сумата за разширяването на издирването отвъд района би била зашеметяваща.
Както тръгнаха нещата, консултантската му работа за „Де Беерс“ щеше да покрие само част от разходите за двете хиляди снимки, които куриерът бе донесъл късно следобед предния ден.
Преди да ги разгледа, Мърсър реши да избие от главата си издирването на Ринпоче-Ла и да се съсредоточи върху втората загадка на Тиса — Лепър Алма.
— Да — най-после отговори той на въпроса на Хари какви са плановете му за деня. — Поредното напразно усилие пред компютъра. Не мога да направя много, докато Айра ми се обади.
— Разбира се, че можеш. — Хари вдигна празната си чаша. — Налей си питие и се отпусни. Ще се обадя на Дребосъка да го питам дали ще отвори рано. Или може да отидем до Пимлико да гледаме понитата.
Колкото и съблазнително да звучаха предложенията, Мърсър поклати глава.
— Не мога.
— Самоубийството ти няма да я върне — измънка Хари. Мърсър се вцепени. Не се изненада, че Хари се е досетил какво го измъчва. Вероятно разбираше мотивите му по-добре и от самия него. Стресна се, че Хари повдигна въпроса. По техните неписани правила никой не обсъждаше чувствата си. Всеки имаше рани, в които не искаше да бърка.
— Обичаш ли я? — подкани го Хари.
— Не знам — бавно и замислено отвърна Мърсър. — Може би. Прекарахме заедно само един ден. Не беше достатъчно да се опознаем.
— Никой не може да бъде сигурен, когато става дума за любов.
— Чул си го в някое телевизионно шоу. Хари се подсмихна.
— Темата беше ученици, влюбени в учителите си. — Той се замисли. — Няма значение колко време си прекарал с някого. Ден, седмица или година. Все едно. Господи, има двойки, които са прекарали целия си живот заедно и накрая признават, че се мразят от първия ден!