Мърсър сякаш чу думите й отново и отново. Лепър Алма.
Той полагаше усилия да си представи как Тиса се скрива от погледа му и това беше по-потискащо от чувството за празнота, с което се събуждаше през последните три дни. Сърцето му биеше лудо, но ръцете му не трепнаха, докато излъскваше ръждата от релсата.
Беше твърде тъмно и не видя устните й. От няколко метра лицето й представляваше блед овал над водата. Лепър Алма. Мърсър си спомни, че Тиса се потопи във водата, докато произнасяше думите. Наблизо премина вълна, която леко надигна главата й, но и закри устата й.
Думата не беше „лепър“. Тиса изплю морска вода, докато говореше, и може би каза Леп Алма. Мърсър беше на път да разгадае думите й и ръцете му заработиха по-бързо. Металът под пръстите му заблестя под въздействието на химичните препарати и търкането.
Изведнъж прозрението го осени. Той пусна кърпата на бюрото и седна на стола. Тиса бе казала Ле Палма или Ла Палма. Мърсър се обърна към компютъра, без да обръща внимание на изцапаните си пръсти, които оставиха петна по клавишите, докато пишеше името в търсачката.
Тя показа десетки хиляди справки, но само петнадесет минути след като започна да работи върху първата, Мърсър се обади на Робърт Райт, геолог от Кеймбридж, Англия. Не го познаваше, но на няколко интернет страници на видно място беше спомената титлата доктор по геология. След едночасов разговор Мърсър се свърза с Ласко.
— Айра, обажда се Мърсър. Търсим на погрешно място. Не съм чул правилно думите на Тиса. Тя е казала Ла Палма, а не Лепър Алма.
— Знаем — отвърна адмиралът.
— Какво? Как разбрахте?
— Възложих задачата на анализаторите на криптограми от Агенцията за национална сигурност. Докладът е на бюрото ми от вчера сутринта. Разделили са думите фонетично и са получили две хиляди съвпадения. Най-очевидното било Ла Палма, един от Канарските острови, спящ вулкан.
— Не и според един учен, който през цялата си кариера е изучавал това място. Току-що говорих по телефона с него.
— Говориш за доктор Райт? Поръчах да проверят научното му изследване и честно казано, не сме смаяни. Няколко пъти е обвиняван, че фалшифицира информацията, за да пасне на хипотезата му.
— Ще поемеш ли риска, че той греши?
— В момента изчакваме.
— Изслушай ме, Айра. Тиса направи всичко възможно да ме предупреди за изригване на Ла Палма. Очевидно го е сторила достатъчно рано, за да предприемем нещо. Мисля обаче, че нямаме време да чакаме. Ако си прочел предсказанията на доктор Райт, ще проумееш изводите.
— Имай ми малко, доверие. Вече изпратихме екип на острова да наблюдава положението. Утре там ще отиде друга група с техника, каквато Райт не е виждал. Работим по въпроса, Мърсър, но засега не виждам необходимост от паника.
— Каза ли на президента?
— Предадох информацията на съветника му по сигурността Клайншмид. Не знам дали я е препратил по-нагоре.
— Трябва да я намерим, Айра. — Кого? Тиса Нгуен?
— Вулканът ще изригне, каквото и да каже екипът ти. Тя е единственият човек, който знае кога. Нуждаем се от нея, по дяволите! — Мърсър пое въздух в опит да се успокои. — Съгласен съм, че в момента наблюдаването на острова е най-добрият ход, но трябва да говорим с Тиса преди да е станало късно.
— Нямаме представа къде е.
— Работя по въпроса — побърза да отвърне Мърсър. — Ако открия мястото, ще разрешиш ли спасителна операция?
— Ами… ще си помисля. Това е най-доброто, което мога да направя.
— Тогава те моля да го сториш.
Мърсър прекъсна връзката и се почувства по-добре. Беше успял да прогони от съзнанието си ужасяващите последици от изригването на Ла Палма само защото мислеше за Тиса. Тя знаеше отговорите, които му трябваха, и Айра започваше да отстъпва, за да му позволи да я намери.
Повечето му багаж беше на дъното на Егейско море, затова Мърсър отиде в стаята за гости на втория етаж, където държеше стари чанти. Хари го видя, че ги мъкне нагоре.
— Какво правиш?
— Приготвям си багажа.
— За къде?
— Поне до Африка. Ако ми провърви — до Китай.
— Трябва да говориш с туристическия си агент. Всичките ти маршрути са скапани.
Мърсър напълни двете чанти и се върна в бара с кутия, пълна със сателитните снимки от фотографската компания в Калифорния. Беше поискал да ги подредят в хронологичен ред, така че първите десет да показват едно и също място на Земята през последните пет години. Следващият комплект беше на съседно място за същия период от време. Мърсър раздели купчината на две и даде на Хари една от двете лупи, които бе донесъл от кабинета си. После запали лампите в бара и му обясни как са подредени снимките.