— Убеден съм, че уважаемите членове на четвъртата власт се питат каква е тази среднощна среща, и откровено казано, и аз си задавам същия въпрос. — Президентът притежаваше рядката способност да направи така, че лекият упрек да прозвучи незлобливо. Той сложи големите си ръце на лакираната маса. — Айра, искаш ли да ми кажеш какво правим тук в този късен час?
— Господин президент, мисля, че сте виждали доктор Филип Мърсър от моя екип.
— По няколко повода — усмихна се президентът. — Спомням си, когато Хавай едва не беше отцепен от Съединените щати, му казах, че един ден ще работи за мен. Как е ягуарът ви?
— Много добре, сър. — Мърсър се учуди, че президентът знае каква кола кара, и само след секунда чу обяснението.
— Вероятно не знаете, че аз платих да заменят автомобила ви, който беше разбит по време на кризата в Хавай. Беше ми по-лесно да напиша чек, отколкото да скрия разхода там, където някой старателен счетоводител от данъчните власти можеше да го намери.
— Поласкан съм.
— Това беше малка цена, за да ви се отплатя за онова, което направихте за страната — усмихна се президентът и после стана сериозен. — И тъй като отново сте тук, подозирам, че се готвите да направите на администрацията ми друга услуга.
— Ако не е станало късно.
Президентът неспокойно насочи сините си очи към Айра.
— Е, разкажете ми какво става.
Ласко не се прокашля, нито размести листовете пред себе си. Не прибегна до нито една от обичайните тактики на забавяне, които хората използват, когато се готвят да съобщят лоша новина, а започна без заобикалки.
— От разузнавателен източник, завербуван от Мърсър, научихме за възможно изригване на вулкан на Ла Палма, част от Канарските острови. По моя заповед там беше изпратен екип от Института по топография и геология и преди около два часа те потвърдиха, че островът може би е в начален етап на вулканично изригване.
— Извинете — прекъсна го президентът, — но какво ни интересува това?
Айра потупа Мърсър по рамото.
— Ти си геологът. Искаш ли да обясниш?
Макар че едва преди няколко часа чу за съществуването на Ла Палма, Мърсър заговори със самочувствието на експерт.
— За онези, които не знаят, Канарските острови се намират в Атлантическия океан, около сто и шестдесет километра от западния бряг на Мароко. Те са испанско владение и живеещите на север европейци ги смятат за ваканционен курорт. Ла Палма е най-западният от островите и от гледна точка на геологията — най-скоро образуваният и вулканично най-активният. Последното изригване беше през 1971 година, но онова, което ни интересува, е станало през 1949. Същата година вулканът Кумбре Виеха в южната част на острова е изригвал в продължение на няколко дни. В това, разбира се, няма нищо необикновено. Вулканът изригва на всеки двеста години. Необикновеното при онова изригване е четириметровата пукнатина, образувала се в средата на острова. Западната част, която представлява скала с размери сто и двадесет кубически километра, първоначално се е преместила към морето и после е спряла.
— Защо е спряла? — попита президентът.
— Защото Майката Природа е пожелала да ни спаси от бедствието, сър. Две геоложки особености правят Ла Палма особено опасен. Първата е, че поради състава на почвата островът се състои от много стръмни склонове. Всъщност Ла Палма е един от най-стръмните острови в света. По правило надвисналият скален пласт би трябвало да продължи да се плъзга към водата. Извадили сме невероятен късмет. Но може би не за дълго. Преди десетина години британски учен на име Робърт Райт разпространи идеята, че едно значително изригване ще отслаби още повече скалата, която ще се напука и ще се срути в океана. Подобно явление ще предизвика катастрофична вълна, наречена мегацунами. Предположението се появи в няколко заглавия за Деня на Страшния съд в пресата, когато Райт публикува проучването си. Но никое правителство не прие сериозно идеята и не бяха направени широкомащабни анализи.
— Какво е мегацунами? — попита адмирал Морисън.
— Макар че обикновено се нарича приливна вълна, цунами няма нищо общо с приливите, а се поражда от подводни земетресения. Размерите й се определят от обема преместена земна кора и това е хубаво, защото скалата може да поеме неимоверно налягане преди да рухне. Затова не бихме усетили земетресения със сила над осем цяло и шест. Повечето геологични разломи се приплъзват много преди да съберат достатъчно енергия, за да предизвикат земен трус от седма степен. Следователно едно земетресение под морето ще предизвика цунами със съответната сила. Ако разломът пропадне с шест метра, вълната на повърхността ще бъде със същата височина.