— Това не звучи толкова страшно — язвително се обади Пол Барнс, директорът на ЦРУ.
Мърсър се обърна към него и не си направи труда да прикрие гнева в гласа си.
— Кажете го на трите хиляди жители на Папуа, Нова Гвинея, които загинаха от подобна вълна през 1998 година. — Той отново насочи вниманието си към Морисън, като от време на време поглеждаше президента. — За разлика от приливните вълни, мегацунами се образува от свличане на земните пластове и се измерва единствено по количеството отломки, които се срутват във водата. Геолози, специалисти по петрола, работещи в Аляска през петдесетте години на двайсети век, са открили доказателства за подобна вълна в залива Летуя. Той бил опасан с линия, където многовековните гори необяснимо свършвали. Сякаш някаква сила била изкоренила дърветата на около сто и седемдесет метра над морското равнище.
— Сто и седемдесет?
— Толкова била висока вълната, която се образувала, когато огромен къс гранит се откъснал от скалата и паднал в залива.
— Това е невъзможно! — заяви Барнс. Мърсър отмести поглед към президента.
— Три години по-късно в същия район група рибари попаднали под цунами, висока трийсет метра. Оцелели само неколцина.
Изражението на президента беше серизно.
— Искате да кажете, че ако изригне, вулканът на Канарските острови ще предизвика подобна мегацунами?
Мърсър поклати глава.
— Гранитният къс, породил вълната в Аляска, е тежал две хиляди тона. В Ла Палма става дума за половин трилион тона скална маса. Освобождаването й е енергиен импулс, равен на консумацията на електричество в Съединените щати за шест месеца. — Този факт беше установен от научноизследователски екип от Швейцария и бе потвърден от няколко специалисти по компютърни симулации.
Мъжете около масата застинаха неподвижно и се замислиха върху споменатите измерения.
Дик Хена наруши мълчанието, като се прокашля и попита:
— Ти каза, че две неща правят Ла Палма особено опасен. Едното е, че островът е изключително стръмен. Какво е другото?
Мърсър не се изненада, че Хена е запомнил това. За разлика от президента, Пол Барнс и Джон Клайншмид, Дик се бе издигнал с усилен труд до сегашния си пост и дълбоко в душата си беше следовател, а не политик. — Дайките.
— Моля? — едновременно попитаха президентът и Хена и се спогледаха озадачено.
— Ла Палма е образуван от изключително пропусклива вулканична скала. Островът поглъща дъжда като сюнгер. Има обаче образувания от изключително плътен базалт наречени дайки, които минават като преграда през средата на острова. Дайките играят ролята на бентове и задържат дъждовната вода, образувайки високи стълбове от свръхнапоен слой. Смята се, че те са достатъчно солидни и не може да бъдат засегнати от сеизмични трусове при изригването на вулкана.
— Тогава къде е опасността?
— Изригването започва със запълване с магма на пещерите дълбоко под острова. Водата в стълбовете ще заври от горещината от притока на разтопените скали. Както всички знаем от часовете по физика в гимназията, водата се разширява, когато се нагрее, но не може да се компресира. Това ще упражни невероятно налягане върху ДАЙКИТЕ. Срутването на една или много от тях е неизбежно.
Президентът се наведе напред.
— И това ще задейства свличане на земни пластове и ще предизвика мегацунами? — Мърсър кимна и президентът зададе очевидния въпрос. — За какви поражения говорим и какво можем да направим, за да ги сведем до минимум?
— Според компютърната симулация, направена преди няколко години, вълната ще бъде висока над триста метра и ще се движи със стотина километра в час през първите десет минути след свличането. Ще прекоси океана във всички посоки с около осемстотин километра в час и ще удари първо Северна Африка. Дотогава вълната ще е намаляла до стотина метра и за щастие онази част на континента е рядко населена. Броят на жертвите ще бъде минимален. Следващите ще бъдат Испания, Португалия и Южна Англия. По това време вълната ще се извисява на трийсет метра и все още ще има достатъчно енергия, за да рикошира и да се разпространи в Ламанша и да потопи Холандия.
Лицата около масата пребледняха.
— Девет часа след свличането на земните пластове — продължи Мърсър, — вълната все още ще се движи със скоростта на реактивен самолет и ще заличи от географската карта Бахамските и Бермудските острови и архипелага от Пуерто Рико до Венецуела. След нея няма да остане нищо — нито хора, нито доказателства, че някога там са били домовете им.