Всички зяпнаха в почуда, но мъжете в залата бяха натоварени със задачата да пазят Съединените щати, затова някой попита:
— А ние? Какво ще стане, когато стигне до нас?
— Ще удари първо Маями. Тогава ще бъде висока двайсет и пет метра и широка около дванайсет в основата, невиждан досега прилив. При скорост осемстотин километра в час кинетичната енергия е почти неизмерима. Сградите, пътищата и мостовете на двайсет и пет километра навътре на брега ще бъдат разрушени. Има шанс да оцелеят някои от по-солидните постройки, макар че ще бъдат изтърбушени първо от началните пулсации на вълната и после отново, когато водата се оттегля обратно към морето. Същият сценарий ще се разиграе и по Източното крайбрежие от Флорида до Мейн, Джаксънвил, Савана, Норфък, Вашингтон, Фили, Ню Йорк и Бостън. Всичко ще бъде заличено от лицето на земята. Ще загинат около четири милиона души. И това са цифрите само за Съединените щати. На Карибите, в Африка и Европа ще има още толкова жертви.
— А броят на ранените? — попита Айра.
— Картината ще наподобява терористичните актове срещу Световния търговски център.
Присъстващите в стаята проумяха думите му. Като мнозина американци и те бяха дарили кръв, за да помогнат на ранените оцелели от терористичната атака, но бяха установили, че в подобна трагедия няма оцелели.
— Ако това наистина стане, можем ли да евакуираме Източното крайбрежие?
Адмирал Морисън отговори на този въпрос, защото след дългогодишната си военна кариера имаше познания по логистика.
— Искате да изселим една пета от населението, господин президент. Ще отнеме няколко месеца само да координираме къде да ги изпратим.
— Разполагаме ли с няколко месеца? — обърна се президентът към Мърсър.
— Истината е, че не знаем, сър. — Мърсър подреди мислите си за миг. Намираше се на ръба на пропаст и една погрешна дума можеше да го запрати надолу. Или по-точно Тиса. — През последните петдесет години учените постигнаха напредък в предсказването на катаклизми като земетресения и вулканични изригвания. Има някои признаци, които ни показват какво става дълбоко в недрата на Земята много преди на повърхността да се появи нещо видимо. Единият е наличието на микротрусове, леки земетресения. Новите сеизмографи са стотици пъти по-точни. От почвата, извадена от сърцевината на активната зона, може да определим повишаването на дифузните газове като въглероден двуокис, а това явление предшества изригването на вулкан. Всичко това ни дава представа, че вулканът се активизира. Подобни доказателства откри екипът, изпратен от адмирал Ласко на Ла Палма. Но те не са гаранция, че вулканът ще изригне всеки момент. Вулканите непрекъснато дават признаци на живот, но после пак заспиват.
— Не вярвате, че дейността на Ла Палма ще свърши скоро, нали? Смятате, че островът ще изригне.
— Да, господин президент. И всички трябва да мислим така.
— Защо? — намусено попита Барнс.
— Айра спомена, че съм завербувал източник. Това не е точно така. Тя се обърна към мен. — Мърсър набързо огледа присъстващите и осъзна, че има най-ниското ниво за достъп до секретна информация и не е необходимо да крие каквото и да било. Той започна от пристигането на двамата агенти в дома му и разказа всичко. Когато приключи, всички имаха въпроси и с нетърпение очакваха да направят разбор на историята му.
Президентът отби атаката, като махна с ръка.
— Вярвате ли й?
— Не се съмнявам в съществуването на организацията. Уверих се в това в Лас Вегас, в Тихия океан и на борда на ферибота. Бих отхвърлил като фантазии твърденията й, че могат да предсказват земетресенията, но видях книгата и усетих труса на Санторин. Тиса Нгуен знаеше кога и къде ще се случи. Това не е случайно и съдейки по обхвата на дневника, който тя носеше, мисля, че организацията много отдавна има такива възможности.
Президентът се приготви да зададе друг въпрос, но Мърсър го изпревари.
— Моля ви, не ме карайте да го обяснявам. Демонстрацията на Тиса Нгуен противоречи на всичко, което съм учил като геолог, но въпреки това не мога да отрека доказателствата.
Изминаха няколко секунди. Всички чакаха президента.
Мърсър погледна Айра, който сви рамене. Обръснатата му глава беше обляна в пот. Мърсър предполагаше, че Ласко вече се чувства удобно в коридорите на властта. Беше напуснал флота с чин генерал-лейтенант, затова общуването с елита на нацията не би трябвало да е нещо ново за нещо. Това съвещание обаче го бе накарало да се изпоти. Мърсър осъзна, че като го доведе там, Айра мълчаливо го бе подкрепил. Ако президентът отхвърлеше твърденията му, сутринта Ласко щеше да е безработен.