— Земетресение. Застанете под гредите.
Елиът беше в инвалидната си количка. Той продължи да пише по клавиатурата и му хвърли развеселен и толерантен поглед.
— Добре, със сигурност съм там.
Люлеенето — което всъщност бе съвсем незначителен трус — отмина. Харди остана под гредата си, а Джеф обърна длани нагоре, сякаш да усети дъждовните капки.
— Втора степен по Рихтер — отбеляза той. — Не помръдвам, преди да е достигнало шеста. — Той посочи стола от другата страна на бюрото. — Би могъл да останеш на вратата, но вероятно ще минат поне пет години, преди да се случи някой добър трус. Доста ще се отегчиш. Столът е по-удобен.
Дизмъс почака още малко за възможно ново разтърсване. Когато до няколко секунди това не се случи, тръгна напред.
— Добре е да видиш човек, който не се страхува от яростта на природата.
Елиът погледна към стаята, където лекото земетресение бе минало съвсем незабелязано.
— Компютърът ми дори не премигна, Диз. Нямам намерение да умра при земетресение, повярвай ми. По-малко вероятно е дори от светкавица и това е закон в нашата къща.
— Във вашата къща имате закон за светкавиците? Ние — каза Харди, докато сядаше, — просто няма да го позволим.
— Не. Не за светкавиците, а да бъдеш убит от светкавица.
— Ти имаш закон за това да бъдеш убит от светкавица?
Джеф се облегна назад, свали ръцете си от клавиатурата и ги отпусна върху страничните облегалки на стола си.
— Всъщност да. Колкото и смешно да ти звучи, имаме правило да не се страхуваме от нещо, което е по-малко вероятно да ти се случи от това да бъдеш убит от светкавица.
— Харесва ми — съгласи се Харди. — Нека позная — твоите момичета са преследвани от случайни страхове, нали?
— Ха! Случайни. Бих платил огромна сума да бяха случайни. Става въпрос за всичко. — Той се опита чрез усмивка да омаловажи думите, но Дизмъс разбираше, че това е също толкова смешно, колкото и постоянните страхове на собствената му дъщеря, а те съвсем не бяха забавни. — Всичко, Бог ми е свидетел — повтори Джеф. — Самолетни катастрофи, СПИН, вируси, терористи, змии, ядрени аварии, паяци, хора, които отвличат деца на всеки ъгъл, тъмното — Господи, тъмното! — да се прибират сами вкъщи… всичко.
— Пропусна инфаркта — добави Харди. — Бек се бои да не получи инфаркт, след като това се случи на Глицки.
— Не се притеснявай — отговори Джеф. — Ако Никол чуе за това, веднага ще го включи в списъка.
— Казах на Бек, че дванайсетгодишните рядко умират от инфаркт. Тя не ми обърна внимание. Би могло да се случи, нали? Няма гаранция. Ейб не е имал никаква гаранция. Казвам й, че Ейб не е на дванайсет. Питай ме дали обърна внимание. И това продължи снощи до единайсет и половина. — Харди се бе облегнал назад, с глезен върху коляното на другия крак. Той прокара ръка през очите си. — Понякога си мисля, че причината е в нас, нали винаги им казваме да внимават за това или онова, особено за момичетата. Та това правило… как всъщност работи? — Каквото и да беше, ако вършеше работа, Харди би искал да знае.
Този път Джеф почти се усмихна. Той потърка брадата си, вероятно притеснен, че се е стигнало до това, но, дявол го взел, налагаше се.
— Ами, най-сетне стигнахме до някаква малка степен на параноя, която да приемаме сериозно. Имам пред вид, че съществуват някакви разумни неща, от които би трябвало понякога да се страхуваме. Нали така?
— Прав си.
— Макар да не съм сигурен, че ти, аз или съпругите ни имат такива страхове. Може би е нещо, свързано с новото хилядолетие.
— Вероятно — съгласи се Харди. — Въпреки че си спомням, че се притеснявах по време на кубинската криза.
— Не ми е приятно да го призная, но тогава имаше и възрастни, които се безпокояха. И знаеш ли защо? — Той повиши глас. — Защото имаше нещо дяволски реално, за което да се страхуваме!
— Или, както се оказа, нямаше.
— Точно така. Но най-сетне се наложи да кажем на Никол, че нещата, за които се тревожи, трябва да са по-вероятни от това да бъде убита от светкавица, от което, поради някаква причина, тя не се страхува. Ако е по-малко вероятно, няма да говорим за него, особено след времето за сън.
— И каква е вероятността да умреш от светкавица?
— Трийсет и две хиляди към едно за седемдесет и пет годишен живот.
Харди подсвирна впечатлен.
— Добра статистика.
Джеф сви рамене.
— Все пак остават дяволски много неща, за които да се притеснява — ще се изненадаш колко, — но поне ни спасява от страха от смърт при земетресение, паяци, змии, самолетни катастрофи, атомни бомби. Никое от тях не прескача бариерата. Всъщност, наистина помага.