— Ще го изпробвам довечера вкъщи — каза Дизмъс. — Идеята ми харесва.
— Така е — съгласи се Джеф, — но не вярвам да си дошъл за това, а ако е за Коул, той не е днешната ми тема. — Репортерът посочи екрана на компютъра си, наполовина изпълнен с думи. — Отново „Жиронд“. Отне ми два часа. Иска ми се наистина да измислят програма, която пише думи.
— Сигурен съм, че е на път — отвърна адвокатът. — И какво ново около летището, като изключим, че никога няма да бъде готово?
Джеф погледна към екрана, откри нещо и се върна към госта си.
— По начина, по който вървят нещата, Диз, може и никога да не завършат този последен етап, като се има предвид всички тези подизпълнители, за които се пред полага, че не изпълняват квотите си за малцинствата. Вече минаха седем месеца и фирмите са набрали персонала си. „Жиронд“ не могат да започнат работа, вероятно и ще загубят договора, а областният прокурор дори не е повдигнал обвинения. Трима подизпълнители вече са отпаднали, защото са изгубили работата си. Нещата просто смърдят.
За Харди всичко това бе стара история.
— Така работи Прат, Джеф. Прави огромна обществена клоака, след това се оттегля от последиците. Вие на страната на „Жиронд“ ли сте? Мислех, че те са лошите момчета?
Свиване на рамене.
— Всичко, което знам, е, че те честно и директно си спечелиха най-голямата сделка, която сме виждали от десет години. Сега целият град ги мрази. Надзорниците искат още един търг. И всичко се основава на факта, че офисът на Прат реши съвсем публично да разгледа нередностите при наемането на представители на малцинствата, което сега, както се оказва, не е вярно. — Той направи гримаса. — Това вони, Диз, наистина вони. — Отново погледна към екрана си. — И смятам да го напиша. Е? Какво има около Коул?
— Няма нищо специално.
— Специално. Това е добра дума. И какво по-специално? Само казвай бързо.
— Добре — съгласи се Харди. — Ти познаваш всички в града, нали?
— О, да — каза равнодушно Елиът, — аз и всички останали сме приятелчета.
— А какво ще кажеш за Даш Логан?
Досегашната фамилиарна реакция премина в неудоволствие.
— И какво за него?
— Това исках да те попитам.
— Той има ли нещо общо с Коул?
— Не зная. — Адвокатът направи лека гримаса. — Нищо специално.
Но темата бе привлякла вниманието на Джеф и той се протегна към чашата на масата си и отпи малко кафе, започвайки да се концентрира.
— Единственото, за което се сещам, е, че Логан представлява доста скапани дела. Ужасно много. Хората казват, че взема такси на търг.
— И след това ги продава, така ли? — Това беше достатъчно близо до Коул, за да достигне до Харди. — Хероин?
— Не. Кокаин. Очевидно си има собствен… — Джеф направи пауза. — Щях да кажа навик, но не зная дали е стигнал дотам. Вероятно е просто развлечение. Очевидно работи.
— Не добре — отвърна Харди, — ако отговарянето на обажданията е някакъв белег.
— Но достатъчно добре, за да живее комфортно — контрира го Джеф. — Той кара Z3, носи хубави дрехи, поддържа офис.
Харди се изправи.
— Негов офис? Това е още една връзка.
— Към Коул ли? И каква е другата?
Дизмъс прескочи въпроса.
— Илейн е работила в офиса на Логан в деня, когато е била убита.
— Така ли? — Джеф се отпусна в стола си. — И това какво означава?
Адвокатът поклати глава и отговори загрижено:
— Не зная. Това е нещото, което не мога да разбера. И то ме побърква.
— Защо е била там?
Харди му разказа накратко за задълженията на Илейн като вещо лице, историята с руските застрахователни измами, липсата на желание за сътрудничество у Логан в началото на разследването в неговия офис. Когато приключи, Джеф все още беше заинтригуван, но не виждаше никаква връзка.
— Дали тези дела за застрахователна измама имат някаква връзка с наркотиците? Пропуснах ли нещо?
— Най-вероятно сме пропуснали — отвърна Харди. — Има прекалено много Логан.
— Но може би не достатъчно. — Репортерът се облегна назад и погледна над бюрото, което ги разделяше. — Нали знаеш, Диз, в журналистиката през цялото време минаваме през подобни работи. Пишеш някаква история и ако това последно малко парченце попадне на мястото си, могат да започнат да подготвят номинацията ти за Пулицър. Имам предвид, че дяволски много го желаеш. И тогава познай какво? Това, което искаш да напишеш, не се случва. Не е вярно, просто е съвпадение. Добра история, но не се основава на факти.
Харди помисли за момент. После отвори уста:
— Не е така. Поне аз не мисля, че е така.