Но междувременно имаше доста неща за обсъждане и Дизмъс се опита да не говори развълнувано, докато обяснява на Фримън за поредната неочаквана поява на Даш Логан, този път в неговото дело за убийство. Старият мъж замислено завъртя столчето на чашата си.
— Руска застрахователна измама ли? — Той се бе намръщил. — Звучи като работа, която би му харесала.
— Този тип е навсякъде. Намирам го за доста интригуващо.
— Според мен е по-скоро депресиращо.
— Не чак толкова. — Харди отпи от джина и постави чашата на масата. — Не мога да се отърся от усещането, че ще се появи и около Коул Бърджис.
Фримън въртеше глава.
— Съмнявам се.
— Ще ти предложа един сценарий. Съдията ми каза, че Логан не е бил отзивчив, когато Илейн е отишла да върши работата си като вещо лице. Даш не искал да й покаже папките, които са й необходими. Ако искала да ги разгледа, трябвало първо да ги открие.
— Не го ли нарекох вече кучи син? — промърмори Фримън.
Харди кимна.
— Няколко пъти. Затова на Илейн се наложило първо да се разрови из офиса му и да прегледа всичко. И вероятно е намерила нещо, което не е трябвало да вижда.
Дейвид почти се задави с напитката си.
— Твърдиш, че според теб Логан е убил Илейн заради това?
— Или пък някой от руснаците. Или някой от клиентите му.
— Гледал си прекалено много филми.
— Просто казвам, че можем да използваме факта и да прекараме нашия приятел Даш през тинята. Знам, че това ще направи някои хора на тази маса доста щастливи. — Сви рамене. — Поне можем да посочим някого, Дейвид. Нещо, за което съдебните заседатели биха иска ли да помислят.
Фримън не беше убеден.
— Не ме разбирай погрешно, Диз, тази идея ми харесва — каза старецът, — но е чиста спекулация. Може да е видяла нещо и може някой после да я е убил заради това. Но не мисля така. Никой съдия не би ти позволил да го представиш в съда.
Харди не успя да продължи спора, тъй като клиентът му пристигна. Когато Макнийл застана пред него в сепарето, бе очевидно, че е едновременно изненадан и недоволен от присъствието на гост на масата, Фримън нямаше конкретна работа там и когато Макнийл осъзна, че не е някой от старите приятели на Дизмъс, който спонтанно е решил да седне и да похапне — не, той искаше да говори за случая на Макнийл! — бизнесменът бе по-близо до враждебност, отколкото Харди някога го бе виждал.
Както винаги в „При Сам“, сервитьорът се появи незабавно. Макнийл видя другите две чаши и си поръча мартини, с водка. Ако не беше тази кратка разсейваща пауза, помисли си Харди, сигурно щеше да си тръгне. Напрежението, на което бе изложен в последно време, клонеше към момента на експлозията. Лицето му бе изпълнено с кръв.
— Може би се опитваш да включиш още някого в делото ми на този етап? Що за глупост е това? Мисля, че ти казах, че всичко е приключило. Край. А каквото и да става, то е поверително.
— Така е, Рич. Дейвид не знае нищо от фактите по самото дело.
— И по-добре да е така.
Фримън не бе склонен да се откаже от намеса и го направи.
— Тук съм, за да си поговорим за едно от моите дела. Не за фактите. За начина, по който протече.
— И си сигурен, че ще ме интересува?
— Да, вярвам в това.
Ядосаното лице на Макнийл не показа признаци на успокоение. Той хвърли поглед към Харди, след това срещна възпалените очи на Фримън, огледа кафявия му костюм, колосаната яка на ризата му, кичурите косми, които излизаха от ушите му.
— Това ме ядоса — каза той. Неочаквано сграбчи завесите и яростно ги дръпна, за да се затворят. — Добре, слушам.
Харди остави стария адвокат да говори и както винаги бе впечатлен от неговата брилянтност. Въпреки че се бе опитал да остави настрана специфичните факти около делото на Рич, му бе споменал това-онова. Противно на него, Фримън разказа историята на своя клиент без изобщо да споменава детайли по делото.
Представлението бе невероятно. Старият адвокат разказа на Макнийл, че е имал клиент, към който са били отправени едновременно криминални и граждански обвинения. Преимущество на едните пред другите. Предложение за отпадане на криминалните срещу финансово споразумение. Най-сетне, името Даш Логан. Приликите с неговото, на Макнийл дело, бяха в логиката, а не във фактите. И Харди от своя страна никога не би споменал нищо за Рич, ако Фримън не го бе запознал с всичко, което току-що бе разказал. Когато историята приключи, бизнесменът бе напълно спокоен. Последва продължителна тишина, по време на която сервитьорът се върна, дръпна завесите, донесе напитката на Рич и прие поръчката им за обяд — момици за Фримън, писия за Харди и Макнийл.