— От най-голям интерес за фирмата — повтори Джекмън. — Как по-точно?
— Коул Бърджис ви отне нещо, сър. Лейтенантът не иска той да си тръгне с него, а не вярвам и вие да искате това.
Тя знаеше, че е уцелила най-точната струна. Някой му бе откраднал нещо, част от това, което бе издигнал от нищото, и старшият съдружник не би позволил на такъв човек да се измъкне. За момент очите на шефа й бяха изпълнени с напрежение и осъзна, че сега нещата бяха станали лични — по някакъв начин го бе накарала да го осъзнае.
— Направи това, което трябва — най-сетне каза той. — Бил ще го отбележи.
Трея се изправи. Работодателят й също стана от стола си и заобиколи бюрото. Сега стоеше на около крачка от нея. Тя погледна нагоре към лицето му.
— Това, което ме притеснява — каза плахо младата жена, — е, че дори не знаех, че тя има врагове. Знам, че двете си споделяхме. Мисля, че би ми казала.
Джекмън се отдръпна крачка назад, скръсти ръце и се загледа в нещо над дясното й рамо.
— По-скоро съперници. Тя имаше силна воля и жизненост. Искаше своя път и го имаше. Хората я ревнуваха, мислеха я за студена и арогантна. Че тя не е осъзнала тази реакция — дори и ако самите хора са я имали — само прави нещата по-лоши. Може би дори ти си изпитала нещо подобно? Дори и във фирмата?
И, разбира се, той беше прав. Трея призна истината в думите му с лека усмивка.
— Знам, че тя можеше да дразни хората с поведението си, така че, в този смисъл да, имаше врагове. — Изражението на Джекмън внезапно стана ледено. — Аз бях един от тях.
24
Почти се бе стъмнило и Ридли Бенкс беше на мястото на същото убийство, където бе извикан малко след зазоряване.
Бе прекарал напрегнат ден, влагайки огромна концентрация в разследването на място, като през последните десет часа свърши работа, за която обикновено би му трябвал месец. Резултатите бяха смесени, както почти винаги при убийство. Но те, по негово мнение, бяха и изключително провокативни.
Жертвата бе открита мъртва в стая 412 на хотел „Екселсиор“ на Шестнайсета и Мишън. Независимо от името си, „Екселсиор“ не беше хотел в пълния смисъл на думата. Често пъти клиентите наемаха стаи за седмица или месец и имаха навика да плащат основно в наркотици, но също и със секс, алкохол, дрехи или пари.
В момента нямаше гост, който да се е регистрирал в стаята, където бе тялото на Кълън Леон Алсоп. Когато то бе намерено, вратата не беше заключена. Освен това, екипът от отдел „Убийства“ още при пристигането си не срещна особени трудности при идентифицирането му — портфейлът му издуваше задния джоб на дънките, с които все още беше обут. У него бе и заповедта за освобождаване от затвора и документите за пускането под гаранция, натъпкани в предните джобове. Така че това беше Кълън. В списъка с дежурствата стоеше името на Ридли, който незабавно бе извикан.
Инспекторът прекара няколко часа в хотелската стая, зададе въпроси на следователите. След това реши, че ще е добре да изчака пристигането на Джон Страут. Искаше да поговори със съдебния лекар, преди нещата да са стигнали далече. Въпреки че хората умираха прекалено често от свръхдоза хероин в този град — особено в този район — в случая имаше прекалено много съвпадения, за да се понрави на Ридли.
Сержантът в екипа бе на мнение, че с Кълън е имало още някой и после, когато е разбрал какво е станало, съвсем логично е изчезнал. Той обаче бе изненадан, че е оставил пакет с доста солидно количество бял прашец на малката масичка до леглото. За всеки наркоман дрогата бе много по-ценна от злато. Независимо от случилото се в стаята, сержантът за първи път виждаше такова огромно количество изоставен наркотик. Освен това Кълън имаше шестстотин петдесет и четири долара в брой, две цигари марихуана и кибрит от бар, наречен „Юпитер“, натъпкани в другия преден джоб на панталоните му.
Страут пристигна, както винаги внимателен, но услужлив. След като разгледа тялото, направи аутопсия и провери останалите юридически улики, свързани със случая, лекарят можеше да изрази становището си за официалната причина за смъртта. Преди това, Страут не трябваше да бъде принуждаван да бърза. Той нямаше и намерение да прави каквото и да било официално предположение, преди да анализира фактите. Но си бе извадил няколко неформални заключения, които можеше да сподели с инспектора по убийствата, за да го насочи в разследванията му.
Първото беше, че останките по плика изглежда бяха от необичайно чист хероин, вероятно почти непримесен Китайски бял хероин. Страут каза на Бенкс, че ако той е представителен за последната дрога по улиците, биха могли да очакват най-малко шест свръхдози през идните два дни. Нито Страут, нито екипът инспектори бяха забелязали някакви следи от борба и това, съчетано с вероятната причина за смъртта, накара Страут да реши, че най-вероятно е свръхдоза. Случайно самоубийство, а не убийство.