— Така че ще бъде просто случайност, ако двамата се окажем там по едно и също време, нали?
Времето се бе изяснило и леко се бе затоплило. Не че бе станало кой знае колко горещо, но режещият влажен вятър от последната седмица бе отминал и сега въздухът беше спокоен и звездите блестяха над града.
Харди и Франи като по чудо получиха маса в „Пан И Вино“ без предварителна резервация. Мястото от доста време бе любимият им италиански ресторант малко по-нагоре от Марина. Когато приключиха, решиха да се поразходят. Вече бяха обсъдили всички възможни промени в живота на децата си, напредъка на Франи в кандидатстването — бе попълнила всички документи, — ужасната храна, която ядат, Моузес, Ейб, здравето и децата му. Дори Трея Гент. И всичко около нея, степента на лично обвързване в появата й в болницата. Ето затова бе Вечерта за излизане — да обсъждат, да останат свързани. Личен живот.
Държаха се за ръце и се разхождаха заедно с много други хора по Юниън Стрийт. Все още нямаше осем и половина. Двамата често се спираха и се заглеждаха в нещо на някоя витрина. Неочаквано Франи стисна ръката на съпруга си. Усмихната, тя погледна към него.
— Извинявай. Какво? — попита той.
— Казвах… „и тогава баба ми умря“. Мисля, че трябва да си чул това и то те е разбудило.
— Извинявай — повтори той. — Предполагам, че съм малко разсеян.
Но тя не искаше да го критикува.
— Добре — каза Франи, — ти беше олицетворение на търпението. Ако искаш, можем да обявим край на среща та и да поговорим за това, което става.
През първите години на Вечерта за излизане, основната тема, за която не можеха да говорят, беше работата на Харди. От време на време той дотолкова потъваше в делата си, че се случваше да предложи да отидат заедно до мястото на престъплението или да спрат до затвора, за да поговори с клиента си. Можеха до пълно изтощение да теоретизират случаите над ястия, които дори не са опитали.
Най-накрая бяха поставили извън правилника обсъждането на делата му по време на Вечерта за излизане. Темата все още се промъкваше в разговорите им, но като цяло забраната бе уважавана и пазена. Но Франи беше права. Тази вечер съпричастността на Харди към различните семейни и лични дискусии беше в най-добрия случай минимална. Тя вече знаеше, че Дизмъс и Фримън бяха взели някои критични решения по едно от делата му по време на обеда. Имаше някаква вероятност делата им някак си да са свързани. След час той щеше да се види с Глицки, да получи нова информация от Ридли Бенкс. Връзката между взаимоотношенията може да се изясни. И той можеше да мисли само за това.
— Просто не искам да губя времето на Ридли с глупави въпроси — каза Харди, докато обясняваше. — Така или иначе, той не би пожелал да ми помогне без Ейб. Не ми се иска да го плаша, да го карам да се защитава или да го прогоня.
— Как би могъл да го направиш?
— Ако започна да говоря за видео касетата на Коул, за самопризнанието, той ще се затвори.
— Защо?
— Защото Ридли е водил разпита. Все още го защитава, а тази нова свръхдоза прави нещата още по-сложни. Момчето няма точна представа защо, нито пък аз, но става нещо. Също така, заради това Ейб загуби работата си и едва не умря. Всичко може да е свързано, а може и да не е, но и в двата случая Ридли е напрегнат.
— И ти искаш да го промениш?
Харди кимна.
— Със сносния си юридически ум поне да определя проблемите. Може би.
— Които са?
Той спря и отстъпи настрани от човешкия поток. Все още бе достатъчно студено и въздишката му предизвика видимо облаче пара.
— Това е трудното. Не зная, Фран. Цял ден си блъскам главата, особено след като попаднах на връзката на Даш Логан с Илейн, което, разбира се, е делото на Коул. Но не съм убеден, че той е убил когото и да било. И наистина не виждам никаква връзка между Илейн и Рич Макнийл. В нито едно от тези неща няма логика. Нищо не ги свързва, освен Логан, който очевидно е на всяка манджа мерудия.
— Е — каза Франи, — ако Ейб има съмнения, а сега и Ридли — и никой от тях не е наистина в лагера на защита та, — тогава може би е време да помислиш дали пък Коул не казва истината.
— Че не е било загуба на съзнание? Че се е оказал край нея, след като някой друг го е направил?
Тя сви рамене.
— Може и да се е случило.
— „Може и да се е случило“ не се вмества особено в юридическите стандарти, Фран. Не бих могъл да защитя това пред съдебните заседатели.
— А какво ще кажеш само за съдия? Ами за изслушването?
На Харди дори не се наложи да го обмисля — той завъртя отрицателно глава.