След като разбра, че нито един от тях нямаше намерение да му отговори, реши да свърши малко работа в офиса си. Все пак, имаше и други клиенти. Затова прегледа няколко документа по останалите случаи, проведе три телефонни разговора и реши да направи една победна обиколка надолу по стълбите, през фоайето и до кафе машината.
Телефонът иззвъня и го спря, преди да е стигнал до вратата. Той с няколко крачки се озова до бюрото си и вдигна преди второто позвъняване.
— Диз.
— Дейвид — отвърна той. — Какво има?
— Чудех се дали би ми отделил минута.
— Изяснил ли си ситуацията пред Филис?
— Тя ще ти държи вратата, докато влизаш.
— Веднага идвам.
На практика Филис не му отвори вратата, но му махна с ръка от рецепцията, като му хвърли само бегъл поглед. Когато Харди влезе в офиса, видя, че Фримън не е сам. Имаше нещо като среща на съдружниците. Харди познаваше и тримата, макар никой от тях да не му бе особено близък. Джон Ингълс, Ейми Ву, Къртис Родин. Тъй като Фримън не предлагаше партньорство във фирмата си, неговите съдружница не бяха склонни да се задържат за дълго. Но пък бяха склонни да работят като роби и да научават много за правото за доста кратко време.
Възрастният мъж прочисти гърлото си.
— Взех решение по случая Бърджис — започна той с рязък тон, — но ще имам нужда от разрешението ти, преди да започна да действам.
Харди погледна към съдружниците, след това към хазяина си.
— Слушам те.
— Ето каква е ситуацията. Започвам да вярвам, че делото ще доминира във вестникарските страници, веднага щом влезе в съда. Знам, че след предварителното изслушване ще се захванеш с етапа на обвинението. — В Калифорния углавното дело се състоеше от две фази — обвинение и наказание. Обикновено всяка част се водеше от различен адвокат. Защитникът в наказателната фаза се наричаше „адвокат на Кинън“ след решение на апелативния съд, което бе създало прецедента, Фримън продължи: — Бих искал да предложа услугите си като адвокат на Кинън. С облика, който вече е придобило делото, дори само рекламната цена си струва. Искам да участвам.
Най-съкровената мечта на Харди бе да помоли Фримън да изиграе тази роля, когато му дойде времето. Досега се бе колебал заради парите — Джоди Бърджис бе наела него, а не Фримън да защитава Коул. А стандартните такси на стария адвокат бяха почти два пъти по-големи от неговите, представянето в съда пък струваше тройно. Джоди никога не би могла да си го позволи. Сега най-известният защитник в града се бе кандидатирал заради рекламната стойност на делото.
Харди и за миг не повярва, че причината бе в популярността. Но със сигурност го прие.
— Това е щедро предложение, Дейвид — каза той. — Ще го имам предвид.
Фримън продължи да се забавлява.
— Имам едно изискване. Ще настоявам да използвам собствените си способни съдружници, за да изследвам елементите на фактор К, ако има такива. — Това включваше другите вероятни заподозрени или всичко, което би могло да предизвика основателно съмнение у съдебните заседатели. — Те биха могли да работят под твоя надзор и наставления, но времето им ще бъде отчитано за фирмата, по моите административни параметри. — Старецът продължи със сериозно покерджийско изражение. — Наистина вярвам, че това партньорство би било полезно и за двама ни, Диз. Възможността е прекалено добра, за да я пропуснем. Надявам се, че ще се съгласиш.
Харди хвърли поглед към младите и нетърпеливи съдружници, Тримата мускетари, които очевидно бяха готови веднага да се захванат за работа. Кимна.
— Мисля, че ще го преживея.
След обеда, Глицки се върна заедно с Трея в „Ренд и Джекмън“ и прекара следобеда, преглеждайки стотици папки. Към края на деня провери съобщенията на домашния си телефон, откри посланието на Харди и му се обади в офиса. Трея имаше планирана среща с Джекмън след работния ден и Дизмъс предложи да мине оттам и да откара Глицки до дома му, което и правеше в момента.
Ейб не бе в особено добро настроение.
— Аз съм истински задник.
— От години ти го повтарям.
Но приятелят му не отговори с някакво остроумие, което беше тревожно. Каквото и да се бе случило, то бе влязло под кожата на Ейб. Въпреки това, за момента на Харди му бе трудно да почувства друго, освен напрежение — ако не бе вдъхновен, то поне бе разчувстван.
— Но стига сме говорили за теб — каза весело Дизмъс, — бих искал да обсъдим това невероятно предложение. Разбираш ли, че ако искаме, можем да разпитаме половината щат.