Мъжът направи още крачка назад.
Но Трея още не беше приключила:
— И вашият приятел, беше страхотно попадение. Адвокатът на убиеца на Илейн. По каква причина той е вътре? Тук е мястото на нейните приятели, на хората, на които липсва, а не на… някой като него. И на вас. — След като изрече монолога си, тя реши, че е приключила с ролята си. — Довиждане, лейтенант — завърши и продължи да слиза по стълбите.
Глицки не знаеше какво да прави. Не напълно. Със сигурност не бе планирал да отиде до нейния ред в църквата и да седне на него.
Да я последва навън.
Сега тя отново се сбогуваше с него, обиждаше го, а той я следваше.
— Госпожо Гент. Моля ви.
След няколко крачки младата жена забави ход и спря. Раменете й се повдигнаха в дълбока въздишка и, когато се обърна с лице към него, Ейб забеляза, че ноздрите й са разширени от гняв или ярост, или и двете. Тя бясно скръсти ръце.
— Какво?
— Имам нужда да погледна папките на Илейн.
Глицки наистина не знаеше какво прави сега. Нямаше абсолютно никакъв начин да прегледа папките на Илейн. Той бе временно отстранен. Не можеше да получи заповед. Абсурдно бе дори да предполага. Но внезапно разбра какво трябва да направи. Полицията — неговото собствено полицейско управление — нямаше да обърне внимание. На него щеше да се падне да приключи делото. И папките на Илейн бяха най-доброто начало.
— Не говорихме ли вече за това? Не видях ли с очите си как на следващия ден Коул Бърджис бе обвинен за нейното убийство? — Тя си пое дъх. — Вижте, познавам тези папки и той не е в тях, разбрахте ли? Тя не го познаваше.
— Не твърдя обратното.
— А какво твърдите?
Лейтенантът осъзна, че си е припомнял лицето й от последната им среща насам. Сега вдигна поглед и се взря зад нея. Трябваше да зареже деликатността и не искаше да види какво ще е въздействието върху изражението й.
— Първото нещо, което се чудя, е защо сте толкова враждебна.
Сега срещна очите й. Погледът й беше студен и празен. Не му обърна внимание.
— Обикновено, когато някой е враждебен към полицията, се питаме защо ли може да е.
Реакцията й, ако изобщо имаше такава, беше на още по-силна омраза. Ако Глицки бе смятал, че заплахата ще й въздейства, беше в сериозна заблуда. Тя отвори уста и пренебрежително присви очи.
— И какво е второто нещо?
— Второто е… — Той вътрешно се бореше със себе си.
— Второто е, че не съм абсолютно, напълно и отвъд всякакво съмнение убеден, че сме хванали копелето, което е убило Илейн. А трябва да съм сигурен в това.
— И да получите, какво му викате там, нова нашивка? Още едно перо на шапката ви.
Изненадан от насоката, която бе взел разговорът, Ейб тръсна глава.
— Тези неща не ме интересуват. — Още една кратка пауза. — Интересува ме Илейн.
Този път тя му се тросна в отговор:
— И точно затова сте тук на службата, нали? Защото ви интересува? Защото сте бил неин приятел? — Тя беше направо бясна, очите й щяха да изскочат. — И, предполагам, че сигурно затова сте довел приятеля си. Защото и двамата се интересува те толкова много. Е, нека ви кажа нещо. Поведението ви е дяволски прозрачно и от това ми призлява.
— Какво има? За какво говорите?
— Говоря за вашите претенции, че сте бил близък с Илейн, за да накарате свидетелите да проговорят пред вас.
Глицки беше разтърсен от нейния плам. Той протегна ръка и започна да се оправдава:
— Аз дори нямам свидетели. А и да имах, защо да го правя? Пет пари не давам дали свидетелите ме харесват. Никога няма да срещнеш свидетел, който да те харесва. А и на кого му пука? Говорят, ако можеш да ги накараш да го направят. — Той не го бе осъзнал напълно, но навиците от двайсетгодишната му работа си казваха думата. Все пак беше ченге. Разговорът преминаваше в разпит. — Това, което искам да знам — продължи той, — е защо вие не искате да говорите с мен. Вие бяхте приятелка на Илейн, работехте заедно, може би дори сте си споделяли тайни. И въпреки това не искате да ми помогнете да се уверя кой я е убил. Това ми е чудно.
Трея го предизвика с изражението си, когато заговори в лицето му:
— Не ти вярвам. Не вярвам на нищо, което казваш. Не си се интересувал от нея нито преди, нито сега. — Тя помръдна напред, почти толкова близо, че можеше да го целуне. — Илейн знаеше — дрезгаво прошепна младата жена. — За теб. Не разбираш ли? За баща си, за истинския си баща. А ти никога не я призна, дори не опита.
Устата на Глицки се отвори в опит да се защити. Но нямаше как и не излезе дори и звук.