Харди се усмихна съчувствено. Глицки го погледна и отговори на баща си.
— Освен това, какво ще прави тук Джейкъб?
— Какво ще кажеш да хване самолета и да се увери, че баща му е добре?
Ейб клатеше глава.
— Той няма пари за път.
— Аз ще платя, Ейбрахам.
Глицки повиши глас:
— Не се опитвам да се измъкна от плащането, татко. Просто казвам, че няма нужда да идва. По времето, когато пристигне, вече ще съм си вкъщи. Добре съм.
Нат потърси подкрепа у Харди:
— Той е добре. Сърдечният му мускул може да е почти мъртъв в гърдите му, но той е добре.
Харди реши, че трябва да се намеси:
— Ейб. Млъкни. Синовете ти имат нужда да са до теб. Всичките. Точка.
— Благодаря ти. — Нат докосна челото си в знак на признателност. — Послушай приятеля си, Ейбрахам. Той знае какво е добро за теб.
Глицки ги изгледа и въздъхна:
— Господ да ми е на помощ.
Нат излезе навън мърморейки. Ейб направи жест на Дизмъс да остане за минута. Сега Харди седна отново.
— Доктор Кемпиън каза да сме кратки. И не трябвало да те безпокоим.
— О, така ли? — отвърна равнодушно болният. — Добре е направил.
— Освен това спомена, че сестрата ти е дала успокоително. Мисля, че си го скрил в ръка или нещо такова.
— Сигурно още не е подействало. — Но на Харди му изглеждаше, че вече започва. Глицки постави глава на възглавницата и за момент затвори очи, след това очевидно събра сили, така че да може да говори: — И какво съм пропуснал по делото на Илейн?
Адвокатът поклати глава.
— Това влиза под общия знаменател на нещата, които биха те разтревожили.
— По-лошо ще е да не ми кажеш. Има ли нещо?
Дизмъс въздъхна. Той не знаеше за словесната атака на Трея Гент предишния ден и затова не мислеше, че е една от вероятните причини за сърдечната атака. Но пък осъзнаваше, че приятелят му е загубил дъщеря си и работата си в една и съща седмица — и това също можеше да е причина. А докторът бе предупредил за стреса.
Все пак Глицки беше прав. Ако не му кажеше, можеше да е по-лошо.
— Някакво копеле твърди, че е дало на Коул пистолет в събота.
— А какво казва Коул по въпроса?
— Ще ми се да знаех. — Харди направи жест. Ярост. — Историята се появи във вестника тази сутрин. Взе още не съм имал време да го видя около всичко, което става.
На Глицки му отне няколко минути да смели фактите.
— Било е в таз сутрешния вестник?
— Да. На първа страница. Последният неразрешен въпрос в делото, ако не ме лъже паметта. И е така. — Харди набързо му разказа детайлите около Кълън Леон Алсоп.
Когато свърши, лейтенантът заключи:
— Явно Прат го е пуснала.
— Защо реши така?
— Защото донесението сигурно не е от Ридли Бенкс. Той е инспекторът, който води разследването и не порти. Би било интересно да се провери времето на изтичане на информацията. Дали пък не е стигнало до вестника преди Ридли изобщо да е чул историята.
Адвокатът бе заинтригуван.
— И какво ще означава това?
Болният отново се облегна на възглавницата си и затвори очи. Когато ги отвори, той повдигна около сантиметър ъгълчетата на устата си.
— Виждаш ли, не съм разтревожен. Дори си почивам.
— Добре. Но говорехме за…
Протягане на ръка.
— Знам докъде бяхме стигнали. Преди около два месеца, ако си спомняш, пак имаше разсмърдяване около изтичане на информация. Прат отрече, но тя нали винаги прави така.
— За какво ставаше дума?
— Нещо подобно. Беше треторазредно дело, една улична престрелка от автомобил, при която нямаше жертви, дори и обичайните трима стоящи наблизо, затова случаят не бе от значение. Но все пак беше гаден номер. — Харди изчака още един унес и едно съвземане. — Те не можеха да свържат оръжието със стрелеца, затова са пуснали тази история във вестника, че този доносник…
— Да, сега си спомням случая. — Изведнъж на Харди му проблесна. — Той знаеше къде е пистолета, в гаража на гаджето на стрелеца или нещо такова, но след като говори с полицията, промени мнението си.
— Точно така. Реши, че трите обвинения и животът в затвора са за предпочитане пред възможността да го убият, което би се случило, ако се измъкнеше. Но ни каза, че областният прокурор му е предложил сделка, ако свърже пистолета с момчето, което бе обвинено за стрелбата. Разбира се, Прат отрече да е участвала. Но историята излезе, преди той да е говорил с някой от инспекторите. А е сигурно, че копелето не го е издрънкало само на пресата. Нямал е достъп, нали така? Значи е била прокуратурата.
— Но защо, по дяволите, биха го направили?
— Какво? Да се раздрънкат? Или да извадят фалшиви показания?
— И двете.
— Такава им е природата. Щом разберат нещо, трябва да го съобщят на някой репортер. Това го прави достоверно — заглавията са добра реклама и, по-късно, когато всичко отиде по дяволите, нещата вече са стари и никой не им обръща внимание. — Глицки отново затвори очи. — Ако е стигнало до вестника преди Ридли да е говорил с този клоун…