— Тогава той ще бъде свободен. — Дизмъс протегна ръка и докосна нейната. — Но, Джоди, за да нямаме недоразумения, трябва да ви кажа, че не съм склонен да опитам да направя това.
По-рано този следобед тя може би щеше да погледне ужасена на неговото заявление. Сега за момент затвори очи, пое дълбоко дъх и събра силите си:
— Защо?
— Защото историята е такава — Коул, пристрастен към хероина, минава наблизо пиян и дори дрогиран рано в понеделник сутрин. Носи пистолет…
— Но той не е имал пистолет. Каза, че не е вярно.
Харди го знаеше, но какво от това?
— Съдебните заседатели ще са чули, че е носил пистолет. Търси кого да обере, така че да има пари за наркотици и попада на Илейн Уейджър. Когато полицаите пристигат две минути по-късно, Илейн е мъртва и Коул претърсва тялото за бижута. Побягва. Стреля. Няколко часа по-късно признава, че я е убил.
Харди смекчи гласа си почти до шепот:
— Съдебните заседатели ще чуят всичко това, Джоди. Има и веществени доказателства, с които ще го подплатят. Дори не съм казал, че мисля, че той го е извършил. Не става въпрос за мен. Говорим за заседателите. Ако се изправя пред тях и просто кажа „Не, всичко това е вярно, освен че не я е убил Коул“, знаете ли какво ще се случи? Те ще го обвинят във всичко. И когато ние започнем да спорим, че ще провалят живота му, доверието към нас иде бъде равно на нула.
Жената го погледна и знаеше, че е прав. Адвокатът трябваше да продължи:
— Мога да го направя, ако вземем такова решение. Ще се опитаме да накараме Коул да стои изправен, ще бъде и изтупан, и чистичък и ще отрече всичко, ще отрече, че Кълън му е дал пистолета, ще каже истината. Но в този случай не му предлагам най-добрата защита.
— Дори ако е вярно? Че не я е убил?
— Да, дори и ако не я е убил. Дори ако е бил най-големият карък на света в онази понеделнишка сутрин. Той няма алиби. В негова полза има безкрайно малко свидетелства, ако изобщо съществуват такива. — Харди знаеше, че нещата звучаха безнадеждно. И, което бе още по-лошо, колкото повече говореше за случая, толкова по-силно започваше да вярва, че е безнадеждно. За последен път се опита да обясни: — Джоди, бих искал да кажа на съдебните заседатели истината и вярвам, че независимо дали Коул е убил Илейн Уейджър, той е имал моментна загуба на разсъдък, както го дефинира законът. Няма да бъде екзекутиран.
— И затова ли трябва да се моля? Синът ми да не бъде екзекутиран?
Харди мрачно кимна. Той отново погледна към врабчетата навън, които още търсеха трохи по мъртвата зимна морава.
— Това може би ще бъде добро начало.
19
Джин Висър си подсвиркваше през зъби детската песничка „Светът е малък“, докато се любуваше на асансьора в мазето на Съдебната палата. Беше придружаван от своя приятел и работодател Даш Логан и един сержант от отдела за наркотици на име Биле Кийн, чийто баща е бил фанатичен привърженик на футболния отбор на Бъфало. Като дете, Биле бил достатъчно жилаво хлапе, за да израсне в унисон с името си. Той все още залагаше на отбора на Бъфало, който предишната вечер бе разгромил 49-те във футболния понеделник.
— Казвам ти, Даш, че това беше най-страхотната вечер в живота ми. Ето ме тук, дадох десет точки и сега половината от бюрото се реди на опашка, за да ми даде парите си.
Висър престана да си подсвирква.
— Заложил си десет на Биле? Следващия път ми се обади.
Кийн го погледна щастливо.
— Ще те включа в списъка си или можеш да направиш депозит на моя сметка.
— А колко спечели? — попита Даш.
Приближаваха се до рецепцията точно до стаята за записи и хранилището за доказателства. Часът беше малко след три следобед и те бяха единствените хора долу, с изключение на полицая, който се грижеше за сигурността на доказателствата.
— Петстотин и четирийсет долара.
Даш Логан впечатлено подсвирна.
— Надявам се, че ги декларираш.
— Всеки цент. — Кийн широко се хилеше, забавлявайки се страхотно през иначе скучния работен ден. Ченгето зад прозорчето се приближи и ги поздрави. — Включително и двайсетте на полицай Макдугъл тук. Хей, Гари. Какво ще кажеш за Биле, а?
— Би ли искал следващата седмица да заложа на двойно или нищо?
— Говорим за моите Бъфало Биле, нали?
Макдугъл беше обиден.
— Я слез на земята. Говорим за Деветте. Кой се интересува от Биле?
Логан също се наслаждаваше на разговора. Носът му явно беше потекъл и от време на време той деликатно подсмърчаше.
— Аз ли греша — попита Логан, — или на залагането все още не се гледа с добро око в този щат?
— Така е — отвърна Макдугъл с усмивка.
— То е остро критикувано — допълни Кийн. — Но нали знаеш, мафия.