Можеше отново да се върне привечер, когато, след едно — две питиета, ще бъде много по-възприемчива. Но още не бе имал възможността да помръдне, когато тя каза:
— Е, и какви са интересните новини?
Помощник-прокурорът нямаше избор. Той изчисти от гласа си всяка следа от предишния тон и заговори равно:
— Дизмъс Харди ми се обади преди десет минути. Иска сделка.
Прат го погледна.
— Наистина ли? — впечатли се тя. — Това е интересно. Какво иска?
— Второстепенно убийство.
— Второстепенно убийство ли? — Очевидно бе изненадана. Разсмя се хладно. — Иска да премине от смъртно наказание към второстепенно убийство? Този човек има изумително въображение. А ти какво му каза?
— Казах му, че трябва да поговоря с теб.
Прокурорката го погледна остро.
— Страхотно ласкателство, Гейб. Но какво наистина му каза?
— Точно това. — Той си придърпа един стол. — Казах му, че след като си направила от делото една от отправните точки на кампанията си, никак няма да е лесно.
Шарън се намръщи.
— Но е съвсем просто — отвърна тя. — Няма да стане.
Всъщност, Тори бе обяснил на Харди, че те трябва да поработят върху детайлите, но като цяло смяташе, че смекчаването на обвиненията за сметка на пледиране за вина е добра идея. Разбира се, след изборите. Харди би могъл да отсрочи делото за няколко месеца и тогава, след като вече се е натрупал прах върху резултатите, биха могли да говорят за сделка. Администрацията на Прат бе загубила популярност заради предпочитанието си да се споразумява по случаите, вместо да ги довежда до съд. По тези показатели бе с много по-високи стойности от останалите юридически институции в щата. Тори не виждаше причина да остави кампанията да промени основната политика.
Така че отказът на Прат го удари като гръм от ясно небе.
— Какво няма да стане?
— Няма да се споразумеем. Разгласих на всеослушание, че искам смъртно наказание по това дело. — Тя заобиколи бюрото си и се облегна на плота. — Не мога да повярвам, че се налага да ти го обяснявам. Няма друга възможност и се надявам да го проумееш.
Това, от което се изненадваше, бе непреклонността й. Може би просто се нуждаеше от малко по-подробни обяснения.
— Е, казах на Харди, че може да стане чак след изборите, разбира се, но…
— Дори и тогава! — Шарън се наведе и лицето й застана точно пред неговото. — Гейб, единствено ти. Единствено ти излизаш с тази идея. Сега очаквам и нашите приятели от Демократ — малък алтернативен вестник, който симпатизираше на Прат — да започнат да бият тъпана за споразумение. Вярно е, че хората мразят смъртното наказание, но съм уверена, че ще започнат да мразят още по-силно хлапето. И престъплението.
— Всичко това е прекрасно, Шарън, но след изборите вече няма да има значение. — Той все още се опитваше да я склони. Ако позволеше на Коул Бърджис да пледира виновен в замяна на по-меко наказание, всичко щеше да приключи. А съдилищата, дори при такъв елементарен случай като този, винаги са несигурни. Такава им е природата. Всичко може да се случи. Тори стана от стола си и направи половин обиколка на стаята. След това се спря и застана с лице към Шарън. — Но все още държим Харди. Ами ако го накараме да приеме първостепенно убийство с утежняващи вината обстоятелства и ДЗБПО?
— Това беше доживотен затвор без право на отмяна. Но областната прокурорка не се навиваше.
— Ще продължим да искаме смъртна присъда.
— Шарън. — Той постави ръка на рамото й. — Чуй ме. Не можеш са искаш смъртно наказание, ако той пледира виновен и каже, че се разкайва. Ще се проявиш като кръволок. Ако процесът приключи така, това е нещо друго. Хлапето не се е покаяло, не проявява никакво съжаление, чудесно. В противен случай… — Той остави изречението недовършено.
Беше неин ред да се разходи до прозореца, да разтвори щорите и да погледне надолу към улицата. Около минута остана неподвижна.
— Искам да отидем на съд с това дело, Гейб. Доказателствата са абсолютно сигурни и всичко е на наша страна. Момчето го е направило и хората не го харесват. Когато го пратим зад решетките, те ще са с нас. Дори ако не успеем да получим смъртно наказание, а вероятно ще стане точно това, пак ще имаме ДЗБПО. Инстинктите ти са правилни.
Тори стоеше отпуснато и клатеше глава сякаш размишлява. След това се съгласи.
— Добре.
Шарън отново се зазяпа навън през прозореца. После присви устни, отново огледа ледено стаята и спря очи върху главния си помощник. Гласът й беше дрезгав, но твърд:
— Това копеле Харди се опита да разруши целостта на моя офис и лично ме обвини, че правя политика от живота на този човек. Никакви сделки.