Но преди да каже каквото и да било, Тори продължи:
— Съжалявам, но ние не сме склонни на сделка.
Това беше далечен отглас на онова, което му се налагаше да повярва. Помощник-прокурорът му бе казал, че е сигурен, че биха могли да поработят върху въпроса и се зачуди какво ли се е случило. Наклони глава.
— Изобщо ли?
Тори кимна.
— Тя не иска дори доживотен без помилване?
Никакъв отговор.
— И това от администрация, която никога не е искала ДЗБПО, да не говорим за смърт?
— Правилно.
Харди постави пръст върху челюстта си и я разтърка.
— Доста сурово наказание. — Предложението нямаше никакво значение, разбира се — Коул не искаше да приеме нищо, което включва да пледира виновен, — но Харди усети, че кръвта му започва да кипва. Опита се да говори по-тихо. — Така че моето идване тук тази вечер е в кръга на шегата, така ли? И се предполага, че трябва да отида при клиента си с тази новина?
Тори разпери ръце. Харди се улови, че мисли за героя на Уилям Х. Мейси, един кльощав разносвач във Фарго.
— Шарън питае доста силни чувства към това дело. Тя твърди, че е въпрос на принципи.
Кръвното на Харди продължаваше да се повишава. Пулсът му започна да барабани в ушите му. Знаеше, че ако продължи да седи срещу този лъжец, неговото обричане на любезността ще бъде подложено на сериозно изпитание. И откри, че го иска.
Не вярваше, че този ден би могъл да понесе още някой конфликт.
Знаеше, че моментът наближава. Така или иначе, нямаше значение. Когато се изправи, забеляза, че кокалчетата на пръстите му от двете страни на стола са побелели.
— Добре — каза той, — щом е въпрос на принципи…
20
Глицки си мислеше, че сигурно обичат да държат леглата в интензивното отделение празни, в случай че приемат някой, който е в критично състояние.
От ден и половина не бе имал сърдечен пристъп, така че от болнична гледна точка беше извън непосредствена опасност, въпреки че според него не бе така. Малко преди пет следобед го преместиха в стая за двама. Той бе споделил мислите си с новия си съквартирант, Рой, възрастен джентълмен, който се съвземаше след пневмония — опитвайки се да не бъде съвсем войнствен, но изразявайки становището, че вероятно малко преждевременно му е било свалено постоянното наблюдение.
Рой сухо се засмя.
— Последния път, когато дойдох в болницата, имах проблем с дробовете — обясни той, като потупа гърдите си — и от тогава непрекъснато съм тук. Но предишния път ме отнесоха от къщи веднага щом набрах 911. Лекарите пристигнаха почти незабавно, ала по времето, когато бях приет в спешното отделение, вече бях мъртъв, разбираш ли?
— Мъртъв ли?
— Да. Така чете ми приложиха електрошок, възстановиха дишането ми и ми дадоха нова кислородна бутилка. Обадих се на брат ми да му съобщя къде съм и когато той пристигна, ми казаха, че мога да си ходя вкъщи. Само си представи! Преди час съм бил мъртъв, а те ме изпращат У дома. Какво ще кажеш?
Всичко това бе съвсем ново за Ейб, но той бе започнал да проумява — явно целият му ден щеше да премине в смайване и неразбиране.
— Предполагам, че става въпрос за икономични грижи.
Рой поклати глава.
— Брат ми не остави нещата така. Вдигна голям скандал и попита дали някой смята за вероятно отново да спра да дишам, след като вече се е случило. Така че ме оставиха за през нощта.
— Само за една нощ?
Свиване на рамене.
— Хей, нали съм прескочил трапа. Никакви силни вълнения, понеже няма смисъл. Кой ще се трогне? Лекарят ми влезе и каза: „Виждаш ли? Можех спокойно да се прибера вкъщи.“
— Много мило от негова страна.
— Неприятен тип — съгласи се Рой. — Вероятно си мисли, че малко чувство за вина никога не е излишно. Може би следващия път, когато ме приемат мъртъв, ще се боря повече да получа легло.
— Наистина ли си бил мъртъв?
— Да, видях го в картона си. Приет в два и деветнайсет. Мъртъв. Харесва ми да казвам на хората, че съм умирал. — Той се усмихна. — Сега съм в период на възкресение, въпреки че ми беше доста неприятно да разбера, че нещата са същите както и преди.
За момент двамата замълчаха, след това Глицки повдигна леглото си и седна изправено.
— Ще имаш ли нещо против да ти задам един въпрос, Рой?
— Давай.
— Видя ли бяла светлина или нещо подобно, докато беше мъртъв?
Съквартирантът му за секунда се замисли.
— Знам, че не бих могъл да отговоря положително. В единия момент набирах 911, а след това бях в спешното отделение с тръба в гърлото си и някой, който натиска гърдите ми. Ами ти?
— Аз не съм умирал. Имах инфаркт — обясни Глицки. — Въпреки това и аз не видях нищо.