— Жена ми умря от инфаркт — каза Рой. — Направиха й всички тестове и останалите неща и й казаха, че не е толкова зле. Беше добре. Трябваше да дойде за още един преглед следващата седмица, но не се налагаше да остане в болницата. Препоръчаха й да спре цигарите и да поотслабне малко, да промени начина си на живот, което нямаше особен шанс да направи, защото почина два часа, след като се прибра вкъщи.
— Много съжалявам.
— Ами. — Рой повдигна рамене. — Изопачени грижи.
Глицки не бе виждал най-голямото си момче, Айзък, през зимната ваканция. Първата седмица той бе на ски в Мамот с група приятели, след това всички отидоха в Гранд каньон до началото на учебните занятия. Каза на баща си, че ще се опита да се прибере през пролетната ваканция, но всички говореха за някакво пътуване до Чико Стейт, един колеж в северните склонове на Калифорния, който бе добил репутацията на истинска мечта — Лаудърдейл Уест. Голи мацки, силна музика! Танци, забавления и купон до зори! Вандализъм, смях, реки от бира!
Или пък Айзък би могъл да се прибере вкъщи за пролетната мъгла и да гледа телевизия, докато баща му ходи на работа.
Труден избор.
Но сега, без да го е планирал, ето че влизаше в стаята на Ейб. Изглеждаше някак си по-едър, но винаги бе така след по-дълго отсъствие. Главата му беше обръсната — истински шок, — но още от пръв поглед Глицки осъзна, че по този начин изглеждаше по-властен и опасен. В лице приличаше много на майка си, макар и без нейния тен — Айзък бе доста по-тъмен от Ейб и останалите момчета.
Думите се изплъзнаха неволно, както и влагата в очите му:
— О, хубавото ми момче.
Айзък или не чу забележката, или предпочете да не й обърне внимание. Красивото лице бе усмихнато, с някак загрижено и зряло изражение. Малка златна звезда на Давид блестеше на едното му ухо. Черната тениска по тялото му говореше, че доста работи. Ейб буквално се почувства стъписай от впечатлението — но над всичко това премина един порив на нежност и облекчение. Той и Фло бяха отгледали напълно оформена, цивилизована, чудесна личност. Айзък може би не беше завършен продукт, но със сигурност вече не бе и дете.
Момчето се наведе над леглото и задълго постави глава на гърдите му, като нежно го притисна. Ейб постави ръка през раменете му, потупа го няколко пъти и накрая го притисна за миг. Айзък се отдръпна и се вгледа в лицето на баща си.
— Каква е тази глупост? — попита той.
По времето, когато Харди пристигна с Франи и децата малко след осем, купонът се вихреше с пълна сила. Орел и Айзък седяха на столовете си от двете страни на леглото на Ейб. Рита, домашната помощница и гувернантка на Орел се въртеше около главата на болния, готова във всеки момент да му даде още лед или да допълни чашата му с чай. Нат, Рой и братът на Рой, Фред, водеха свой разговор около формирането на група Непобедими старци за майския крос от Залива до Брейкърс.
Глицки бе седнал почти напълно изправено. Беше махнал от носа си сутрешната пластмасова тръба. На Харди му се струваше, че вече е ставал от леглото. В косата му имаше някакъв блясък, сякаш я бе мил. Всяка следа от сутрешната бледност се бе заличила — нещо повече, той изглеждаше добре, говорейки оживено с момчетата си.
— Доктор Диз — каза Ейб, като ги приветства. След това към Франи: — Госпожо доктор Диз. — Тъй като децата на Ейб бяха възпитавани, че трябва да стават, когато в стаята влиза жена, те се изправиха. Ако Харди не бе разбрал от дългогодишния си опит, че за Глицки е физически невъзможно, той би се заклел, че приятелят му се усмихва. — А това вероятно са малките деца на доктор и госпожа Диз.
— Чичо Ейб! — Винаги импулсивната Ребека изтича до леглото и постави ръцете си около него. — Толкова се притесних.
— Няма за какво да се притесняваш. — Той стисна приветливо ръката й. — Хората непрекъснато получават инфаркти.
Орел се засмя.
— Добре казано, татко. Много успокояващо.
Поглед. Виж това, хлапе.
— Имах предвид, че получават инфаркти и се оправят.
Франи бе застанала зад дъщеря си.
— И са напълно добре, Бек.
— Понякога дори и по-добре от преди — допълни по-големият син от другата страна на леглото.
Харди се възползва от възможността:
— Няма да е чак толкова трудно.
Франи се бе втренчила през леглото на Ейб. Тя постави ръка на лицето си.
— О, Господи! Айзък?
На лицето му заигра усмивка.
— Да, аз съм.
— Не можах да те позная.
Усмивката стана по-широка.
— Мисля, че току-що го направи. — Когато Фло Глицки почина, момчетата на Ейб поживяха около месец у Харди. Айзък и Франи се чувстваха особено близки, дори и когато не се бяха виждали от три-четири години като сега.