— Господи! — промълви той.
— Какво има?
Той й отговори с друг въпрос:
— И, ако не ме лъже паметта, този човеколюбив брат Джим е нашата връзка с Даш Логан?
— Той му е адвокат.
Кимване.
— Точно така и вече е на борда, нали? Виждаш ли нещо нередно в тази картинка, Джина?
Младата жена се опита да спечели време, като си наля малко кафе, а после поклати глава.
— Не съвсем от тази гледна точка. — Наведе се напред. — Освен че ми се струва някак странно. Затова и ти го разказах.
— Ще ти кажа защо ти се струва странно. Защото не го е направила областната прокурорка.
Но тя не се съгласи.
— Мисля, че самият Гейб го е направил. Впечатлението ми е, че той се опитваше да постъпи правилно извън записа.
— Да постъпи правилно ли?
— Понякога се случва.
— Не толкова често, колкото си мислиш, Джина. Не толкова често.
— Въпреки това, може би този път.
Но Фримън настоя.
— И този път правилното нещо би било да накара твоята клиентка да се лиши от един милион от доларите си?
— Точно това беше обратът, който ми предложи. Спомена ми за спестяване на половин милион от парите й, две години разтакаване и доста проблеми.
— И се случи така, че той извади от купчината, с която се занимава областната прокуратура, точно твоето дело? И съжали твоята клиентка, след като техният офис я обвинява?
Джина си играеше с трохите в чинията си.
— Може би заради това се почувствах неудобно.
— Понеже имаш добри инстинкти. — Фримън се изправи, отиде до прозореца и погледна надолу към улицата.
— И следващата стъпка на Гейб беше да ти каже да се обадиш на адвоката на брата, нали?
— Накратко, да. — Тя видя реакцията му. — Какво? Това сякаш има смисъл. И наистина има.
— И какъв е той?
— Аз съм адвокат. Няма да говоря с брата. Ще премина по обичайните канали, през съветника му.
— Откъде знаеш, че има такъв? Как Тори би могъл да го знае?
— Той е говорил с него, забрави ли? Оттам знае. Вероятно ти го е споменал.
Фримън се бе облегнал на печката. Наведе се назад и скръсти ръце.
— Добре, задай си този въпрос. Момчето решава, че е извършено престъпление и отива в полицията, нали? Правилно. След това са повдигнати обвинения и той работи изключително с офиса на областния прокурор, с обвинителите. Съгласна ли си?
Заслушана, Джина кимна.
— Той вече има цял офис с адвокати, които работят за него и които случайно работят и за областния прокурор.
— Точно така — каза Фримън. — Офисът на областния прокурор. Тогава за какво му е собствен адвокат? Имам предвид да се занимава със същото дело. Не е обвиняем и не се нуждае от защитник. Дявол го взел, дори не е ищец в гражданско дело. Просто е човекът, който е съобщил за престъплението. Отива в областната прокуратура. Няма нужда от адвокат.
— Добре. — Светлината се приближаваше, но Джина все още не можеше да я види. — Хората имат адвокати, Дейвид. Аби — моята клиентка — ми каза, че са спорили по завещанието.
— Тя и брат й или ти и адвокатът на брат й?
— Ами, не. Първото.
— Но сега милият стар Джим си наема адвокат, който вече се е задействал. — Фримън вече бе превключил на известния си ярък съдебен стил на действие. Гласът му доби нотка на неотложност. — И после Тори ти казва, че Джим ще оттегли обвинението, което е направил. Помощник областният прокурор ти казва, че знае това. Той ти го представя като напълно сигурно, като брилянтна сделка. Добре, тогава ми отговори на следния въпрос: как би могъл да го знае, ако не е говорил с адвоката на Джим, който — бих могъл да добавя — дори не е бил в картинката около тези криминални обвинения? И кой случайно е най-отвратителният човек, който практикува право във великия щат Калифорния?
Фримън сграбчи салфетката си и избърса с нея челото си, при което няколко трохи изпаднаха. След това седна с доволно изражение, възвърна си нормалния глас и заговори като че ли на себе си:
— Господи, ще ми се поне веднъж да опита нещо такова срещу мен. — Погледна през масата. — Моля те, направи ми една услуга.
— Разбира се, ако мога. Каква?
— Не се хващай. Не говори с Логан. Виж какъв ще е следващият ход на Тори.
Тя помисли върху това за един дълъг момент.
— Ами ако впише обвиненията? Сега той държи всичките козове, Дейвид. Ако разследването започне, клиентката ми губи.
— Тя направила ли е това, за което намекват? Извършила ли е престъпление?
— Не.
Фримън се облегна назад на стола си, подръпна косматите си вежди и разтърка ъгъла на устата си.
— Хората мразят да им казвам това, но…