— Капанът? Имате предвид, че сте пъхнали в…
— Нямахме избор — каза Марлоу бързо. — Нищо друго нямаше да го спре.
Алфонс изпсува, а аз прехапах устни, преди да кажа нещо, след което вероятно нямаше да оцелея, за да съжалявам за казаното. Но въпреки усилията ми, усетих как пулсът ми се ускори до небесата. Тя говореше за нещо подобно на магическата клетка, която Франсоаз се бе опитала да използва върху Греите. Тя бе създадена за опасни престъпници, което означаваше, че създателят й със сигурност не бе си дал труда да подсигури, какъвто и да е комфорт — или пък да накара престъпника да изгуби съзнание. Безцеремонният коментар на Консула означаваше, че Мирча е сам-самичък в един празен свят, като бавно полудяваше, без какъвто и да е било комфорт — без да има с кой да поговори, без да има кой да го докосне. Нищо. Не можех и да се сетя за по-лоша съдба.
— Ще приемеш ли цялата тази лайнарска работа? — просъска Алфонс в ухото ми. Юмрукът му бе свит и той изглеждаше като човек, който скоро щеше да изпадне в амок. — Защото аз…
Настъпих го по крака силно и внезапно той млъкна.
— Не.
Погледнах Консула отново.
— Мирча трябва да бъде освободен. Веднага.
Тя леко наклони глава.
— Съгласна си да изпълниш проклятието?
— Не съм казвала това.
— Тогава той остава там, където е — каза тя бездушно. — Не можем да го излекуваме. В затвора не може да нарани никого, включително и себе си.
— Той се е разболял! Проклятието го е подлудило.
— Факт, който ти можеш да поправиш, ако решиш. — Гняв пробяга по това обикновено безизразно лице. — Ако той не те бе назовал за глава на семейството, щях да наредя да те затворят с него в някоя стая и всичко щеше да свърши!
— Ако Мирча искаше това, той нямаше да ме назове за свой заместник — изтъкнах, като мислех усилено. И просто така изведнъж осъзнах защо той ме бе отпратил, защо той бе предприел единствената стъпка, за която беше сигурен, че няма да позволи на Консула да ни изправи един срещу друг. — Той се страхува, нали?
— Какво? — Алфонс очевидно се бе объркал, но Сал изглеждаше замислена. Започнах да се чудя кой в действителност беше лидерът в това партньорство.
— Сега ти си Пития — каза тя бавно. — А проклятието кореспондира със силата. — Очите й внезапно се разшириха. — О, по дяволите.
Всичко ми просветна. Никога не съм мислила, че Сал е глупава. Дори напротив, тя се досещаше за нещата много по-бързо от мен.
За да може да разбере и Алфонс, аз обясних.
— Когато Мирча е поставил проклятието върху мен, той е бил най-могъщата страна от всички, които са били замесени, така че то е било под негов контрол. Предполагало се е, че то ще бъде вдигнато, преди да стана Пития, но това не се случи. И сега Мирча се страхува, че моята сила ще превземе неговата. Така че, ако изпълним проклятието, той ще бъде мой слуга, а не аз негов.
Алфонс изглеждаше като някой, който е бил замерян с тухли. Оставих го да проумее нещата и се обърнах отново към Консула.
— Тони има портал — казах й аз грубо. — Той го използваше за своите контрабандистки дейности. Може да го използвате да пратите Мирча във Феерия, където ефектът на проклятието ще отслабне. Там той ще може да се контролира.
— Феите няма да го позволят.
Красивата маска бе отново на мястото си, толкова перфектна, че почти си помислих, че съм си въобразила предишното й състояние.
— Тъмните ще го приемат. Аз имам уговорка с краля им. А един от неговите слуги е на разположение да ескортира Мирча до двореца, така че никой няма да го нарани по пътя. Всичко, от което имаме нужда, е сила, с която да захраним портала.
Сръчках Били метафизически. Съмнявах се, че има смисъл да го питам дали ще стане гледачка на една фея с ужасен нрав, но просто нямах избор. Не вярвах на Радела.
— Убеди се, че тя няма да измами Франсоаз — казах му.
— И как ще направя това?
— Тя може да те чуе — напомних му. Поради някаква причина тя никога не бе имала проблем с това, дори и в нашия свят. — Кажи й, че сделката ще приключи, ако пробва нещо.
Били се измъкна наполовина от огърлицата и ми се ухили.
— Това е добра възможност.
— И не спори с нея!
— Разбира се, че не. — Той се направи на обиден.
— Това няма да реши проблема по своето същество — настоя Консулът, игнорирайки моя разговор сама със себе си. Главата на змията зад нея се разгъна, дълга, бавна вълна, която се понесе надолу по бляскавия кафтан. Не знаех дали това значи нещо, така че го игнорирах.