Приткин ме освободи, помогна ми да легна и внезапно изчезна. Което беше добре. Все още нямах никаква идея какво да му кажа.
Отново заспах подобно на човек, който бе паднал от скала, и този път не сънувах. Но към полунощ вече бях спала, колкото можех и бях стигнала точката, където отегчението побеждаваше болката. Седнах, чувствайки се жадна, потна и скапана. Огледалото ми разкри една бледа, размита моя версия, с отпечатък на одеялото върху бузата ми. Но след един горещ душ, малко храна и четири аспирина тръгнах да търся някои отговори. Приткин не беше на местопрестъплението. Но въпреки това стъклото бе пометено, а дупката бе закрита с парче пластмаса, което бе изрисувано така, че наподобяваше красивото стъкло, което се бе счупило. Предполагам, че бе закрепено така, че поне отвън всичко да изглежда напълно нормално, въпреки хаоса вътре. Доста можех да разкажа за това. Искаше ми се да видя и друга гледна точка, но Били си бе взел отпуска, като бе влязъл в огърлицата, за да може да събере, колкото се може повече енергия. Златната рубинена грозотия, която бе толкова противна, че обикновено я носех под дрехите си, бе талисман, който съхраняваше магическа енергия от природния свят и по този начин хранеше Били с малки дози. Тя бе достатъчна, за да го поддържа активен, но никога толкова много, колкото му се искаше. Обикновено му давах от собствените ми резерви, но в момента нямах никакви.
Тръгнах да търся единствената личност, която можеше да знае нещо и го намерих да наблюдава през цепнатините на второ ниво. От изражението на Казанова можех да предположа, че току-що някой бе ударил големия джакпот, но не. Беше още по-зле.
По това време бе около един след полунощ, но това бе времето, в което Данте бе в разгара си. Затова си помислих, че е малко странно, че една трета от главния салон бе празна с редици изоставени слотмашини. Заобиколих ъгъла и тогава видях, че има добра причина за тази изолация. Две от трите древни полубогини, познати в митологията като Греи, се бяха настанили там. Те изглеждаха безобидни — ниски, набръчкани и слепи — с изключение на Дейно, която в момента ползваше окото, което трите деляха. Явно това беше щастливият й ден, защото когато ми се усмихна и ми помаха да се приближа, видях, че в устата й се намира и единственият им зъб.
Съвсем случайно бях помогнала на Греите да бъдат освободени от затвора им наскоро, което ги бе направило мои слуги, докато всяка от тях спасеше по веднъж живота ми. Като се имаше предвид колко често се забърквах в неприятности, това не беше продължило дълго време. Сега те бяха свободни и както Приткин се беше изразил: „способни отново да тероризират човечеството“, освен ако не успеех отново да ги затворя. Това беше нещо, което абсолютно възнамерявах да направя в някой от следващите дни, само че този момент се отдалечаваше все повече и повече, тъй като непрекъснато изникваха по-належащи задачи. Франсоаз бе изявила желание да се заеме с това вместо мен като един вид благодарност, затова че я бях назначила на работа. Усетих леко пробождане на вина, затова че я бях замесила в цялата тази каша, макар че честно казано една могъща вещица би имала много по-голям шанс да се справи с Греите в сравнение с мен.
Не че в момента правеше кой знае какво. Тя ги гледаше с присвити очи, но не правеше никакъв опит да ги хване. Тя засече погледа ми и сви рамене.
— Зе’амат връзка.
— Какво?
— Метафизична връзка — просъска Казанова. — Тя принуждава магията да ги третира като отделни личности.
Продължих да гледам галите, докато успеех да асимилирам това. Пемфредо не се виждаше никъде наоколо, но Енио играеше блекджек, а Дейно седеше до нея върху един стол. Предполагам обаче, че не беше особено щастлива от печалбите.
Реших, че се нуждая от малко повече информация.
— Е и?
Казанова измъкна малката черна кутия, която Франсоаз носеше в едната си ръка. Беше магически трик, че въпреки малкия си размер, тя бе идеална да задържи вътре Греите — и бе правила това от векове.
— Заклинанието — повтори Казанова, този път с по-малко търпение — трябва да ги затвори тук и да ме отърве от тях, така ли?
— Да.
— Поради някаква причина онези ужасяващи баби там са трите части на едно цяло. И ако те не са едновременно на едно и също място, те изобщо не могат да бъдат засечени, че са там или поне не от заклинанието. А те са се досетили, че се опитваме да ги затворим.
— Така че те винаги се подсигуряват една от тях да липсва — довърших вместо него. — Но това не обяснява защо са тук. Ако те знаят, че сме по петите им…