Игнорирах очевидния опит на Казанова да смени темата.
— Не схващам! Как Приткин може да е наполовина инкубус? — Боднах го с пръст по ръката. — Практически ти си безтелесен.
— Имам приемник…
— Точно това има предвид. Ти имаш нужда от приемник. — Махнах с ръка към тялото му, което изглеждаше елегантно, както обикновено в ленения си костюм и оранжевата си копринена вратовръзка. Казанова повдигна едната си вежда. — За да се храниш, нали така? А това не прави ли приемникът баща на всички деца, а не теб?
Казанова въздъхна тежко, тъй като му беше безкрайно трудно да понася повече моята глупост. Но най-накрая отговори.
— Този, който управлява нашия двор, е достатъчно могъщ, за да може да приеме човешка форма, когато пожелае, вместо да си намира приемник и затова той е единственият сред нас, който има потомство. — Той направи гримаса. — Като имам предвид резултата, не можа да се каже, че му завиждам.
— Имаш предвид, че Приткин е единствен по рода си?
— Има множество демонски раси и много от тях са телесни през цялото време — каза Казанова сърдито. — Не може да се каже, че полудемонските деца са често срещани, но въпреки това съществуват. И повечето от тях не са разрушителни маниаци.
— Но няма друг инкубус, нали?
— Експериментът не беше особено успешен — каза той сухо.
— Добре, но нищо от това не обяснява защо Роз… — Казанова се стресна. — Защо този демон ме атакува. Той просто подгони Приткин, когато се опита да ме защити.
— Да те защити? Това е все едно да изпратиш Панчо Вила да защитава Че Гевара от проблеми!
— Мислиш ли…
— Не знам. — Казанова видя изражението ми. — Това е истината! Не знам и не искам да знам! Последното нещо, от което имам нужда, е някои хора да решат, че се бъркам в техните работи!
— Розиер уби Салех! — казах аз, опитвайки се да сглобя парчетата пъзел. — И когато се втурна след мен, той каза, че е, защото аз съм говорила с него! Но единственото нещо, което аз и Салех обсъждахме…
— Не ми казвай!
Казанова се отдръпна с панически поглед и попадна точно в полезрението на опасните същества, които току-що бяха влезли в салона. Те бяха толкова тихи, че дори не ги бях чула. Предположих, че Казанова щеше да ги е чул при други обстоятелства, но той не бе в най-доброто си състояние. Това съвсем стана истина, когато се обърна и застана пред самодоволно усмихнатото лице на Алфонс.
Той буквално изръмжа и охраната на казиното, която проследяваше група спретнато облечени вампири, се приближи малко повече.
— Аз ги поканих! — казах преди нещата да бяха загрубели.
— Сега вече ме разби! — Казанова ми хвърли злобен поглед.
И честно казано, май наистина попрекалих малко. Но бях доста заета.
— Те са тук, за да ми помогнат с нещо, а не за да се бият — казах. Улових погледа на Алфонс, което не беше трудно, дори и с Казанова на пътя, тъй като той беше седем стъпки висок. — Нали така?
— Точно така — съгласи се той равно, удряйки приятелски Казанова по рамото, което със сигурност причини болка на инкубуса. — Дойдох, за да видя състезанието с мотори в Мираж.
— Ти си на моя територия!
Алфонс се ухили мързеливо.
— Няма вече територии или не си чул? Сенатът ги премахна, за да се справи със семейните вражди.
Той се захили така, сякаш това бе най-голямата шега, която някога бе чувал.
— Той обича мотоциклети — напомних на Казанова бързо. — Ти знаеш това!
Това беше истина. Освен фотографии, вампирски филми и неща за убиване, Алфонс обичаше големи, шумни мотори, които изхвърляха черен дим и давеха всеки, който имаше нещастието да се намира зад тях. За студенокръвен убиец, той бе учудващо всестранно развит. Той беше също така изключително добър в това да влиза под кожата на Казанова. И не трябваше да полага особени усилия за това. Бях останал с убеждението, че това имаше нещо общо с факта, че Алфонс бе заел мястото на Казанова като втори след Тони преди няколко години. Нямах ни най-малка представа, дали това бе чисто бизнес решение или бе на личностна основа, но нямаше и съмнение, че инкубусът беше обиден. А това, че Алфонс се бе появил на неговите стълби, без ни най-малко да се разкайва, изобщо не помагаше.
— А ако аз и моята дама искаме да поиграем малко хазарт, кой ще ни спре?