— Да държиш главата си наведена ниско долу, е най-лошото нещо, което можеш да направиш! Това те прави уязвима.
— Което си е така, тъй като аз съм си такава, нали?
— През целия си живот ли ще се криеш? Ти трябва да покажеш на всички, че те трябва да се страхуват от теб, а не обратното. Това, което направи с Консула, това беше нещо добро. Това ги накара да отстъпят малко, да се замислят. След това не си имала повече проблеми с Кръга, нали?
— Като изключим огромната щедрост, която проявиха към мен, нали?
— Хм. Може би, трябва да изтъкнем нещата малко повече.
— Още малко изтъкване и ще съм мъртва.
Сал се обърна да вземе шампанското си и върху гърба й се изписа един доста вулгарен израз. Намръщих се, но нямаше как да се преборя с цялото количество плат.
— Нямам никакви проблеми, защото те не знаят къде съм.
Сал спря, за да кимне към последния пиколо, който изглеждаше безкрайно изтощен. Той донесе един сандък, който бе достатъчно голям, за да се скрие в него цяло тяло. И като се имаше предвид на кого принадлежеше, това можеше и да е истина.
— Скъпа, всеки знае къде си! — каза тя, в момента, в който той напусна стаята. — Имам предвид, стига де. Какво си мислиш, че правим ние тук?
— Планирате да пребиете Казанова?
— Нещо друго.
— Не знам, Рейф ви се обади…
— И обикновено ние скачаме, когато той щракне с пръсти — каза Сал, завъртайки очи. — Алфонс дойде, за да се подмаже на новия шеф. И тъй като той не е наоколо, това си ти.
— А-ха.
Алфонс да ми се подмазва, бе все едно земята да почне да се върти на обратно.
— Ама ти наистина не схващаш, нали? — Сал наистина изглеждаше озадачена. — Има война. Всеки избира страна. Тези, които са умни, се присъединяват към тези, на чиято страна е силата. Като Мирча. Като теб.
— А какво стана с Тони? Нали той е твоят господар.
— И никога не бях разбирала колко много мразя тази гад, докато не изчезна.
— Но ако той се върне…
— Ще го убия — каза Сал и звучеше така, сякаш се наслаждава на възможността.
— Не можеш. Като твой господар…
— Тогава той няма да е мой господар. Това ще е Мирча.
Сега нещата придобиха много по-голям смисъл.
— Ти искаш Мирча да прекъсне връзката ти.
— Когато това приключи, ние възнамеряваме все още да сме на печелившата страна — потвърди Сал, поглеждайки ме хитро. — Няма да умирам за мъж, който и двете презираме.
Чудесно. Вече имаше още една група от хора, които разчитат на мен, очаквайки по някакъв начин, като по чудо, да подредя нещата, както би трябвало. Реших, че, може би, е по-добре да бъда сама; така щеше да има по-малко разочаровани, по-малко неща щяха да се объркат.
— Ако съм толкова могъща, защо не мога да спра онези долу да се избият един друг?
Сал вдигна телефона и ми го подаде.
— Ако искаш да спрат да се бият, просто им го кажи.
— Просто така.
— Точно така.
Погледнах я глупаво, но тя стоеше срещу мен и дъвчеше дъвката си, така че взех телефона и казах, че искам да говоря с Казанова. Отговориха ми, че той е доста зает в момента. Казах, че наистина ще оценя, ако той ми отдели време. Попитаха ме, дали искам да оставя съобщение. Сал грабна телефона от ръката ми с презрение.
— Замъкни си задника там и му кажи, че Пития иска да говори с него — просъска тя.
Толкова относно моята дегизировка. Ако Кръгът досега не знаеше къде съм, то те със сигурност щяха да научат много скоро.
— Имаш ли някаква идея какво направи току-що? — попитах аз, докато усещах как мигрената ми се завръща.
Сал ме хвана за ръката.
— Ти си Пития. Започни да се държиш като такава!
Въздържах се да разтрия ръката си, която вече ме болеше, и се втренчих в нея. Тя отвърна на погледа ми. Казанова се появи на телефона, като звучеше леко задъхан.
— Какво?
— Свършихте ли? — попитах го. — Защото може и да съм луда, но мога да се закълна, че ние сме тук, защото твоят господар е на път да изгуби ума си и да принуди Консула да го убие, а не искам и да си помислям какво ще стане с вас двамата, ако това се случи.
Алфонс сграбчи телефона, не че имаше нужда от него — слухът на вампирите бе толкова добър, че нямаше телефонно обаждане, което да остане тайно.