— Мисля, че вече е прекалено късно за това.
Лена се наведе и отмести розовото килимче от пода.
— Да вървим.
— Сигурна ли си? Не искам да го събуждам, или каквото прави там по това време…
Не исках и да бъда там, когато му кажехме, че Ридли е превърнала купона на Савана Сноу в боксов мач с помощта на заклинателния колан на инкубус, търсен от всички, който случайно се оказа, че живее в стаята й.
Лена отвори капака.
— Съмнявам се, че спи.
Лив поклати глава.
— Лена е права. Трябва незабавно да кажем на Макон. Ти не разбираш, ние се… — Запъна се и погледна към Лена. — Чичо ти се опитва да открие Джон Брийд от месеци.
Лена кимна. Не се усмихна, но все пак бе някакъв мил жест.
— Да вървим.
Джон отвори нов пакет чипс.
— Докато сте долу, дали ще може да го помолите да ме пусне оттук?
— Помоли го сам — каза Лена. — Идваш с нас.
Джон погледна към мрака, водещ към Тунелите, после отново към мен.
— Никога не съм си мислил, че именно ти, смъртният, ще ме спасяваш от нещо.
Исках да го убия или поне да го фрасна в лицето. Исках да го накарам да си плати за всичко, което причини на Лена и на Линк, за всички беди, които Ейбрахам ни докара на главата заради него. Но щях да оставя това на Макон.
— Повярвай ми, не те спасявам.
Той се усмихна и стъпи уверено с крак във въздуха, чувствайки твърдата основа на стъпалата, които аз никога не виждах.
19.X
Върховното оръжие
Потропах на вратата на кабинета на Макон и тя се отвори. Явно не трябваше да се безпокоя, че ще го събудя, защото Линк вече седеше до масата с много нещастна физиономия. Макон ми махна с ръка да вляза.
— Линк вече ме информира за всичко. За щастие той дойде първо тук, преди да нарани някого.
Хм… Не бях помислил за щетите, които можеше да причини един инкубус с разбито сърце.
— Коя част от всичко знаете? — попита аз, пристъпвайки напред.
— Че племенницата ми се е измъкнала от къщи — отвърна той и ме погледна многозначително. — Което не е било много умна идея.
— Определено не, сър.
Макон вече бе сърдит и хич не ми се искаше да му сервирам новини, които биха го разгневили допълнително.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— И че Ридли някак си е успяла да направи заклинанието Furor.
Да, много, много по-гневен.
— Знам, че сте разстроен, но има нещо по-важно, което трябва да ви кажа — промърморих аз и забих поглед в пода. — Или по-скоро да ви покажа.
— Джон Брийд — надвисна Макон върху него. — Това е доста неочакван обрат на събитията. Предвид обстоятелствата.
Джон стоеше точно пред вратата на кабинета и имаше вид, сякаш щеше да се свлече в краката му, като обикновен смъртен. В присъствието на Макон арогантността му бе изчезнала напълно.
Линк се взираше в него, готов да го разкъса всеки миг.
— Какво, по дяволите, прави той тук?
Почувствах се зле за Линк, защото се намираше в една стая с Джон. Сигурно го мразеше повече и от мен, ако това бе възможно.
Лена не смееше да погледне към чичо си, нито към Линк. Толкова се срамуваше от постъпката на Ридли и от това, че тя не бе разкрила всичко по-рано. Но повече от всичко знаех, че се притесняваше за братовчедка си, независимо какво ни бе причинила.
— Ридли е откраднала Сиянието от гроба ти, след като го заровихме там. Освободила е Джон и е използвала колана му като проводник на силите му, за да прави заклинания.
— Колан?
Лив извади малкия си червен бележник.
— Онзи, който сега носи Лена. Отвратителният колан със скорпиона в катарамата.
Макон протегна ръка. Лена разкопча колана и му го подаде веднага.
Линк се обърна към Джон.
— Какво си й направил?
— Нищо. Ридли ме командори, откакто ме освободи от сферата.
— А ти защо се съгласи? — попита изненадано Макон. Дори той не му вярваше. — Не ми се струваш особено безпомощен.
— Нямах избор. Затворен съм в тази къща от месеци и исках да се махна. — Джон се облегна на стената. — Ридли обеща да ми помогне, но трябваше да правя заклинания вместо нея. Така и направих.