Чародейците.
Стомахът ми се преобърна. Кой вече е бил загубен? Дали говореше за Лена?
Ама си пое дълбоко дъх.
— Чародейците не могат да ми помогнат. В момента едва спасяват себе си.
Линк погледна объркан към мен. Но аз също не разбирах нищо. Как може този мъж да помогне на Ама за нещо, за което чародейците не могат?
Внезапно ме засипаха образи, които не можех да спра. Непоносимата жега. Нашествието на насекомите, нападнали всеки сантиметър от града. Кошмарите и паниката. Чародейците, които не можеха да контролират силите си или да ги използват правилно. Река от кръв. Гласът на Ейбрахам, отекващ в пещерата, където Лена се Призова сама.
Ще има последствия.
Бокорът заобиколи Ама и я погледна в лицето, изучавайки изражението й.
— Искаш да кажеш, че светлите чародейци не могат.
— Не бих могла да помоля други чародейци за помощ.
Той изглеждаше доволен от отговора й, но не по причината, поради която си мислех.
— И все пак дойде при мен. Защото мога да направя нещо, което те не могат — старата магия, която нашите хора са донесли през океана със себе си. Магия, която може да бъде контролирана и от смъртни, и от чародейци.
Говореше за вуду, религията, родена в Африка и Карибските острови.
— Те не разбират ti-bon-age.
Ама го изгледа така, сякаш искаше да го превърне в камък с погледа си, но не си тръгна.
Нуждаеше се от него, макар да не разбирах защо.
— Назови цената си — каза тя с треперлив глас.
Наблюдавах го как я гледа пресметливо, изчислявайки цената на молбата й и това, което можеше да вземе от нея. Те бяха противоположни сили, работещи с една магия, но в двата й различни края — като Светлината и Мрака в чародейския свят.
— Къде е сега? Знаеш ли къде го крият?
— Какво да крият? — прошепна ми Линк.
Поклатих глава. Нямах представа за какво говореха.
— Не е скрит. — За първи път Ама отвърна на погледа му. — Свободен е.
Отначало той не реагира, сякаш мислеше, че не е чул правилно. Но когато осъзна, че Ама говори сериозно, мина обратно зад масата и се наведе над колодата карти. Чувах режещите нотки на креолския френски в дрезгавия му глас.
— Ако това, което казваш, е вярно, стара жено, има само една цена.
Ама прокара ръка над картите и ги събра в купчинка.
— Знам. Ще я платя.
— Разбираш ли, че няма връщане назад? Няма начин да бъде разтурено туй, което ще бъде сторено. Ако си играеш с колелото на съдбата, то ще продължи да се върти, докато те смаже по пътя си.
Ама подреди картите и ги прибра обратно в чантата си. През сенките и бледата светлина виждах, че ръцете й треперят.
— Стори каквото е нужно и аз ще направя същото. — Затвори чантата си и се обърна. — В крайна сметка колелото ще се стовари върху всички ни.
19.IX
Отвъдният съвет
— И тогава с Линк се изстреляхме навън, сякаш Ама ни гонеше с любимата си дървена лъжица. Бях толкова уплашен, че тя ще се досети как сме я последвали, че щом се прибрахме, не станах от леглото до сутринта — довърших историята си аз. Пропуснах частта, в която пак паднах от леглото и се събудих на пода, както винаги ставаше след онези сънища.
Чаят на Мариан вече бе изстинал.
— А Ама?
— Чух как на изгрев-слънце мрежестата врата на кухнята изскърца. Когато слязох долу, тя вече правеше закуската ни, сякаш нищо не бе станало. Същата стара каша, същите пържени яйца.
Само дето нито едното от тях вече нямаше предишния вкус.
Бяхме в архивите на Окръжната библиотека на Гатлин. Това бе частното светилище на Мариан, а преди — и на майка ми. Тук Мариан търсеше отговори на въпросите, които повечето хора в Гатлин дори не смееха да зададат. И затова бях тук. Мариан Ашкрофт бе най-добрата приятелка на майка ми, но винаги я бях чувствал като моя леля — много повече от истинската ми. И може би това бе другата причина да седя с нея в архивите.
Ама бе заместила майка ми след нейната смърт. Не бях готов да предполагам най-лошото за нея и не исках и някой друг да го прави. Но все пак не се чувствах добре с мисълта за това как тя се мотае с тип, който определено бе на погрешната страна и олицетворяваше всичко, което Ама ненавиждаше. Трябваше да кажа на някого.
Мариан отпи разсеяно глътка чай.
— Абсолютно ли си сигурен какво си чул?