И че това бе послание за мен.
Линк подкара Бричката към къщата, Ама изхвърча навън още преди колата да спре напълно и се затича към линейката, сякаш вече знаеше какво щяхме да открием там. Застинах на място, стомахът ми се преобърна.
Телефонното обаждане. Не е било обикновеното клюкарстване в стил Гатлин за бурята, която явно се бе опитала да унищожи част от града.
Бил е някой, който е звъннал на Ама, за да й каже, че къщата на пралелите ми е била ударена от торнадото и че… какво? Линк ме сграбчи за ръката и ме повлече през улицата. Май почти всички съседи се бяха скупчили край линейката. Виждах ги, но не различавах лицата, защото всичко ми се струваше толкова сюрреалистично. Нищо от това не можеше да се случва наистина. Една Хейни бе излязла навън с розови пластмасови ролки в косата и по пухкав пеньоар въпреки жегата, а Мелви Хейни бе по потник и шорти, с които очевидно спеше. Мисис и мистър Ридъл — всички ги наричаха Ма и Па Ридъл, които държаха малко химическо чистене в гаража си, бяха облечени като за евакуация. Ма Ридъл въртеше бясно в ръцете си станциите на портативното си радио, въпреки че то очевидно не улавяше и не излъчваше нищо. Па Ридъл стискаше здраво ловджийската си пушка.
— Извинете ме, госпожо, съжалявам…
Линк си проправяше с лакти път през тълпата, докато стигнахме до линейката. Металните й задни врати бяха отворени.
Мариан седеше на кафеникавата трева, върху която някой бе покрит с одеяло. Видях и Телма. После две слабички фигури между тях двете — кльощави глезени се подаваха под дълги бели нощници с много волани и дантели.
Леля Мърси клатеше глава.
— Харлон Джеймс… Не обичаше бъркотии. Изобщо не би му харесало това.
Мариан се опита да я завие с одеяло, но тя го отблъсна.
— В шок си, трябва да се стоплиш. Така каза пожарникарят — опита се да я уговори Мариан, после ми подаде одеялото на мен, за да опитам аз.
Тя бе фокусирана, опитваща се да защити хората, които обичаше, и да ограничи щетите. Правеше го, въпреки че нейният свят гореше само на няколко пресечки оттук. Нямаше начин да се ограничат и намалят тези щети.
— Той избяга, Мърси — измърмори леля Грейс. — Казах ти, туй куче не е стока. Прудънс шъ дъ е оставила кучешката вратичка отворена. Отново.
Не се сдържах и погледнах към мястото, където някога бе изрязана кучешката врата. Сега цялата стена липсваше.
Взех одеялото и го увих нежно около раменете на леля Мърси. Тя се притискаше към Телма като малко дете.
— Трябва да кажем на Прудънс Джейн. Знайш, чи е луда по туй куче. Трябва да й кажем. Шъ побесней кат оса през юни, ако го чуй от някой друг, а не от нас.
Телма прегърна и двете ми пралели.
— Всичко ще бъде наред, тя ще се оправи. Има само малко усложнения, както стана с теб преди няколко месеца, Грейс, помниш ли?
Мариан изгледа Телма замислено — като майка, която оглежда дали детето й е добре, когато се е прибрало от игра навън.
— Добре ли се чувстваш, мис Телма?
Телма изглеждаше объркана, почти какъвто вид имаха Сестрите през повечето време.
— Не знам какво стана. В един момент сънувах как съм на среща с Джордж Клуни и похапваме шоколадова торта, а в следващия — къщата се разпадна около нас. — Гласът й потрепваше, сякаш не бе сигурна в думите, които изговаряше. — Едва успях да се добера до старите момичета и когато намерих Прудънс Джейн…
Леля Пру. Вече не чувах нищо друго. Мариан ме погледна.
— Тя е с парамедиците. Не се тревожи. Ама е при нея.
Избутах я и минах покрай нея. Двама парамедици се бяха навели над някого, лежащ на носилка. От металните тръби излизаха гумени тръбички и изчезваха в крехкото тяло на леля ми на места, които не можех да видя, защото бяха скрити с бели лепенки. Парамедиците окачваха на тръбите още торбички с някаква прозрачна течност, гласовете им почти не се чуваха сред хаотичната глъч, хлипания и сирени. Ама бе коленичила до леля Пру, държеше ръката й и нашепваше нещо. Зачудих се дали се молеше, или говореше на Великите. Вероятно и двете.
— Тя не е мъртва — обади се Линк зад мен. — Мога да я помириша… искам да кажа, усещам го. — Пое отново дълбоко въздух. — Мед и сол, и червен сос с бекон.
Усмихнах се, въпреки ситуацията, и издишах дълбоко.
— Какво казват? Ще се оправи ли?
Линк се вслуша в наведените над леля ми парамедици.
— Не знам. Казват, че когато къщата е паднала, е получила удар и в момента е неконтактна.