— Казваше се Джон и пишеше „така свършва светът на Осемнайсетата луна“ отново и отново. На картона му имаше информация, че е пострадал при катастрофа с мотор.
— Знам. — Лена ме докосна по рамото и видях, че косата й се бе накъдрила от вятъра. — Но ако не намалиш, ще го направя вместо теб.
Колата намали скоростта като от само себе си, но мислите ми продължаваха да препускат бясно. Свалих ръце от волана и той даже не се завъртя.
— Искаш ли да караш? Ще отбия, за да се сменим.
— Не искам да карам, но ще свършим в Здравния център, ако не се успокоиш, за да осмислим станалото — опита се да ме успокои Лена и ми посочи пътя. — Просто внимавай.
— Но какво означава всичко това според теб?
— Добре, нека да помислим какво знаем.
Върнах се в спомените си към нощта, в която Ейбрахам се появи в стаята ми. Това бе първият път, в който повярвах, че Джон Брийд наистина е жив. Нощта, в която започна всичко.
— Ейбрахам търси Джон Брийд. Бесовете унищожиха града и вкараха леля Пру в болница. Там срещнах момче на име Джон, което ме предупреди за Осемнайсетата луна. Поне мисля, че е някакво предупреждение.
— Нещо като Предвещаваща песен.
Да, Лена бе права.
— Да добавим и книгата на баща ти.
— Предполагам, че е същото.
Все още не можех да се сетя каква бе ролята на баща ми във всичко това.
— Значи Осемнайсетата луна и Джон Брийд са свързани по някакъв начин — мислеше на глас Лена.
— Трябва да разберем кога ще бъде тя. Как да стане?
— Зависи. За чия Осемнайсета луна говорим?
Лена погледна през прозореца и аз казах единственото нещо, което тя не искаше да чува.
— Твоята?
Тя поклати глава.
— Не, този път не мисля, че е моята.
— Откъде знаеш?
— Рожденият ми ден е много далече. А Ейбрахам очевидно много отчаяно търси Джон.
Беше права. Ейбрахам не търсеше нея този път, искаше Джон. Лена все още разсъждаваше на глас.
— А и името на момчето не беше Лена, нали?
Да, не беше Лена. Казваше се Джон и пишеше съобщения за нечий осемнайсети рожден ден.
За малко да изляза от пътя. Колата се изправи сама и аз се отказах. Свалих ръце от волана. Бях прекалено уплашен, за да шофирам.
— Мислиш ли, че става дума за Осемнайсетата луна на Джон Брийд?
Лена си играеше с гердана на гърдите си, потънала в мисли.
— Не знам, но изглежда много вероятно.
Поех си дълбоко дъх.
— Какво ще стане, ако всичко, което Ейбрахам каза, е истина и Джон е жив? Ако на неговия осемнайсети рожден ден се случи нещо още по-ужасно?
— О, божичко — прошепна Лена.
Спряхме рязко по средата на пътя. Чу се клаксонът на някаква друга кола и видях как нещо червено и метално профуча покрай нас.
За минута никой не каза нито дума.
Целият свят се носеше бясно към края на пропастта и нямаше как да го спра.
Оставих Лена в „Рейвънуд“, но не бях готов да се прибера у дома. Имах нужда да помисля, а там не можех да го направя. Ама щеше да ми хвърли един поглед и да разбере, че нещо не е наред. А не исках да влизам в кухнята и да се преструвам, че всичко е цветя и рози и че не съм видял как тя сключва сделка с някакъв вуду еквивалент на тъмен чародеец. Че не съм говорил с леля Пру, докато тя лежи неконтактна, в кома, в своя прасковен затвор. Или че не съм наблюдавал как странно момче на име Джон ми предава послание за края на света, който явно наближаваше.
Исках да се изправя лице в лице с истината — с жегата, буболечките и пресъхналото езеро, с потрошените къщи, съборените покриви и унищожението, което Ейбрахам стовари върху града ми. Карах по главната улица и гледката беше много по-зловеща сега, на светло, отколкото преди няколко дни нощем. Витрините на магазините бяха със спуснати щори, за да не пострадат пак стъклата. Човек не можеше вече да види Мейбърин Сътър как подстригва клиентите си — обикновено прекалено късо, или как ги къдри, докато не заприличат на пудели. Не можеше да види Сиси Хъникът да подрежда карамфили и гипсофил на щанда в „Градините на Еден“ или пък Мили и дъщеря й да поднасят бисквити и чай няколко метра по-нататък.
Те си бяха тук, но Гатлин вече не беше град със стъклени прозорци и витрини. Беше град на затворени врати и натъпкани с провизии килери, град, пълен с хора, очакващи с тревога следващата буря или края на света, в зависимост от вярата и убежденията им.