— Колелото… Какво представлява то, мамо?
— Не то, скъпо мое момче. — Докосна ме нежно с длан по бузата, докато бавно започна да се разтваря в топлия мрак. — А тя.
9.X
Женски бой
Няколко дни по-късно седях в „Дейри Кийн“ на най-хубавата маса, която сега неофициално принадлежеше на Линк. Когато отидохме, няколко нервни първокурсници припряно ни освободиха местата. Спомних си времето, когато ние с Линк бяхме същите. Сега той кимаше великодушно на момичетата, които се мотаеха наоколо, а аз нагъвах поредната порция пържени картофени крокети.
— Сигурно са от някакъв различен вид картофи. Наистина са много хубави — казах аз, докато натъпквах още няколко в устата си. Не бях хапвал нито един крокет от години, но днес ми се сториха много привлекателни, когато ги видях в менюто.
— Пич, нещо ти става. Дори и аз никога не съм ги ял.
Свих рамене, докато Лена и Ридли сядаха срещу нас, държейки по един шейк в ръка. Оставиха ги на масата и Ридли започна да пие едновременно и от двата.
— Ммм… Малинов.
— Първият ли ти е, Рид? — Линк изглеждаше щастлив, че я вижда.
Отново си говореха. Давах им пет минути, преди да избухне някакъв скандал.
— Ммм… И шоколадов. О, божичко.
Пъхна и двете сламки в устата си и засмука заедно. Лена изглеждаше отвратена и извади плика с пържените си картофи.
— Какво правиш?
— Искам малиново-шоколадов шейк — измуча Ридли и сламките се измъкнаха от устата й.
Посочих към табелата над щанда: „ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАТЕ, ТАКА, КАКТО ГО ИСКАТЕ“.
— Знаеш, че можеш да си го поръчаш смесен, направо и с шоколад, нали?
— Знам, но предпочитам да си го направя сама. По-забавно е. Вие за какво си говорите?
Линк метна няколко изпомачкани флайера на масата.
— Голямата новина е купонът на Савана Сноу след мача срещу Съмървил.
— Супер, забавлявай се! — пожелах му аз и отмъкнах едно картофче от плика на Лена.
Линк сбърчи нос.
— Хм, първо крокетите, сега пържените картофи? Как можеш да ядеш тази гадост? Мирише на мръсна коса и старо олио. — Подуши отново. — И на поне един или два плъха.
Лена избута встрани плика. Аз пак си взех още едно картофче.
— Преди ядеше тази гадост постоянно. И беше много по-забавен.
— Е, сега ще си прекараме страхотно, защото съм ви взел покани за купона на Савана. Всички отиваме.
Разгъна оранжевите флайери и те бяха там: четири оранжеви покани, всяка изрязана в кръгла форма и изрисувана така, че да прилича на баскетболна топка.
Лена хвана една предпазливо за ъгълчето, сякаш наистина бе покрита с мръсна коса и старо олио.
— Златният билет. Явно вече сме признати за готини.
Линк се направи, че не забелязва сарказма в гласа й.
— Аха, явно много ми се кефят.
Ридли изсмука докрай шейковете си.
— Всъщност аз ги осигурих.
— Какво? — задавих се аз и реших, че не съм я чул правилно.
— Савана покани всички мажоретки от отбора и аз казах, че искам да доведа антуража си. Знаете, от съображения за сигурност. — Свали очилата си. — Може да ми благодарите по-късно. Или пък сега.
— Я повтори пак.
Лена се взираше в братовчедка си, като че ли тя бе полудяла.
Ридли изглеждаше объркана.
— Кое? Че сте моят антураж ли?
Лена поклати глава.
— Предишното.
Ридли се замисли за малко.
— Че е поканила всички мажоретки?
— Това. Мажоретки — повтори Лена, сякаш тази дума бе някаква шега.
Погледнах към Линк, но той нарочно избегна погледа ми. Ридли сви рамене.
— Да, отборът, мажоретките, както там ги наричате. Все едно. Харесват ми поличките им. А и е най-близкото до това да съм Сирена, докато съм хваната в жалкото си смъртно тяло. — Усмихна ни се с най-добрата си фалшива усмивка. — Давайте, диви котки!
Лена не знаеше какво да каже. Усетих как прозорците на закусвалнята започнаха да се тресат, сякаш отвън зафуча някакъв вихър. Както и вероятно ставаше.
Смачках салфетката си на топка.
— Шегуваш ли се? Сега си една от тях?
— Какво?
— Сега си от компанията на Савана Сноу и Емили Ашър — момичетата, които ни тормозеха през цялото това време в училището — каза възмутено Лена. — Онези, които мразим.