Поставих ръце на раменете на Мариан и я стиснах леко.
— Това не е ли от онези твои пъти, когато изваждаш някоя книга от рафта и тя магически ни казва, че всичко ще бъде наред?
Тя се разсмя и за миг приличаше на старата Мариан, Мариан, която нямаше да бъде викана на процес за неща, които не бе извършила, която не се тревожеше за неща, които не можеше да промени.
— Не помня някоя от книгите, които сме вадили напоследък, да е казвала подобно нещо.
— Да. Добре, нека да стоим далече от философите и поезията. Никакъв Едгар Алън По тази вечер.
Мариан се усмихна.
— Не всички са толкова зле. Винаги можеш да подхванеш Платон, например — уточни тя и ме потупа по ръката. — „Смелостта е вид спасение“, Итън. — Порови в една от кутиите и извади обгоряла книга. — Предполагам, че ще бъдеш доволен да научиш, че Платон оцеля след Големия пожар в Гатлинската библиотека.
Нещата можеха да се влошават, но за пръв път от седмици наистина се почувствах добре.
9.X
Изненадващи открития
Седяхме в архива на фона на светлината на мигащите свещи. Стаята бе сравнително запазена, което си бе направо чудо. Архивът бе подгизнал, не изгорял — благодарение на автоматичните пръскачки на тавана. Тримата се бяхме разположили край дългата маса в центъра на стаята и чакахме, пиейки чай от термос. Разбърквах разсеяно моя.
— Не трябва ли Съветът да те посети в „Lunae libri“.
Мариан поклати глава.
— Не съм сигурна дали дори биха ме допуснали там. Това е единственото място, на което ще говорят с мен.
— Съжалявам — каза Лена.
— Няма за какво да съжаляваш. Само се надявам…
Резкият пукащ звук на светкавица изпълни стаята, после се разнесе гръм и избухнаха ослепителни лъчи светлина. Не беше като Пътуването на инкубусите, а нещо друго. Първо се появи книгата.
„Хроники на чародейците“.
Това беше заглавието, изписано на корицата. Книгата се приземи на масата между нас. Бе толкова огромна, че дървените дъски изскърцаха от тежестта й.
— Какво е това? — попитах аз.
Мариан постави пръст до устните си.
— Шшш…
Появиха се три фигури в плащове, една след друга. Първи беше висок мъж с гола глава, който вдигна високо ръка. Тътенът спря веднага. Втората беше жена, която отметна назад качулката си, за да разкрие неестествената си смайваща белота — бяла коса, бяла кожа и толкова бели ириси, че сякаш бяха направени от нищото. И накрая мъж с размерите на бейзболист защитник изплува от мрака между масата и старото бюро на майка ми, разпилявайки документите и листовете по пода. В ръка държеше голям месингов пясъчен часовник. Но той бе празен, без нито една песъчинка вътре.
Единственото общо помежду им беше облеклото — черните плащове с качулки и странните очила, които носеха, сякаш това бе някаква униформа.
Огледах очилата по-внимателно. Бяха направени от златни, сребърни и бронзови нишки, преплетени в дебела плитка. Стъклото бе насечено на фасети като диамант в годежния пръстен на майка ми. Чудех се как успяваха да виждат.
— Salve, Мариан от „Lunae libri“, Пазителко на света, на истината и на света без край. — Почти подскочих от ужас, защото говореха в съвършен унисон, като един човек. Лена ме стисна за ръката.
Мариан пристъпи напред.
— Salve, Велик отвъден съвет на пазителите. Съвет на мъдростта, на знанието и на това, което не може да бъде узнато.
— Знаеш ли каква е целта на посещението ни?
— Да.
— Имаш ли да ни кажеш нещо, което не знаем?
Мариан поклати глава.
— Не.
— Признаваш ли, че си предприела действия извън допустимите от Реда, нарушавайки свещения си обет?
— Допуснах ученичката ми, която бе под моя отговорност, да извърши такива, да.
Исках да се намеся и да обясня, но между съвършения звук на техните хорови гласове и белите очи на жената едва успявах да си поема дъх.
— Къде е споменатата?
Мариан обгърна своя плащ по-плътно до тялото си.
— Не е тук. Отпратих я надалече.
— Защо?
— За да я предпазя.
— От нас ли? — попитаха тримата без никаква следа от емоция.
— Да.
— Ти си мъдра, Мариан от „Lunae libri“.
Точно сега Мариан изобщо не изглеждаше мъдра, а по-скоро ужасена.
— Чела съм „Хрониките на чародейците“ — историите и сведенията за чародейците, които съхранявате. И знам как постъпвате със смъртните, извършили нарушение — като нея. Знам и как постъпвате с чародейците.