Те изучаваха Мариан като насекомо под лупа.
— Грижа ли те е за нея? За тази, която вече няма да бъде Пазителка? За човешкото момиче?
— Да. Тя ми е като дъщеря. И вие нямате право да я съдите.
Гласовете се извисиха.
— Не смей да говориш за силата и правомощията ни. Тук говорим за твоите.
И тогава чух друг глас, глас, който бях чувал толкова други пъти, когато се бях чувствал безпомощен като сега.
— Простете, господа, мадам… Но ние тук на юг не говорим така с една дама. — Макон се появи зад нас, а Бу Радли стоеше до краката му. — Ще ви помоля да проявите повече уважение към доктор Ашкрофт. Тя е уважаваният и обичан Пазител на нашата общност. Обичана от мнозина, които притежават голяма сила в света и на чародейците, и на инкубусите.
Макон бе безупречно облечен. Бях убеден, че е със същия костюм, който носеше на Дисциплинарната среща, на която дойде, за да спаси Лена от мисис Линкълн и готовата да я линчува тълпа.
Леа Рейвънуд се материализира до него в черния си плащ. Бейд, планинската й лъвица, изръмжа в краката й.
— Брат ми казва истината. Семейството ни подкрепя него и Пазителя. Трябва да знаете това, преди да продължите по този път. Доктор Ашкрофт не е сама тук.
Мариан погледна Макон и Леа с благодарност.
Някой друг се появи зад Леа.
— И ако трябва да съдите някого, това съм аз — каза решително Лив, мина покрай Леа и Макон и застана крачка пред тях. — Не съм ли аз тази, която сте дошли да накажете? Е, ето ме.
Мариан я сграбчи за ръката и я дръпна назад.
Членовете на Съвета я огледаха с важни, строги изражения на лицата си.
— Мнението на инкубуса и сукубата не ни интересува.
— Те застават тук от името на семейството ми — каза Лив. — Нямам никой друг освен професор Ашкрофт.
— Ти си смела, човешко дете.
Лив не помръдна, нито пусна ръката на Мариан.
— Благодаря.
— И глупава.
— Така са ми казвали. Доста често, всъщност.
Лив ги погледна, сякаш изобщо не се страхуваше, но знаех, че това не може да е вярно. Гласът й обаче не го издаваше. Като че ли бе облекчена, че този момент най-накрая е дошъл и може да спре да се бои от него. Съветът обаче не бе свършил с нея.
— Ти бе дала свещен обет и избра да го нарушиш.
— Избрах да помогна на приятел. Избрах да спася живот. И бих го направила отново — отвърна Лив.
— Не си ти тази, която трябва да взема такива решения.
— Приемам последствията от действията си. Както казах, направих го и ще го направя отново, ако се наложи. Така правиш, когато трябва да помогнеш на хората, които обичаш.
— Любовта не е обект на интереса ни — отговориха гласовете като един.
— „Всичко, от което се нуждаеш, е любов.“
Лив цитираше „Бийтълс“ на Съвета на пазителите. Щом ще се проваляше, явно искаше да се провали със стил.
— Разбираш ли какво казваш?
Лив кимна.
— Да.
Членовете на Съвета се огледаха из стаята, очите им се местеха от Лив до Мариан, Макон и Леа и обратно.
Изпука светкавица и стаята се изпълни с горещина и енергия. „Хрониките на чародейците“ започнаха да светят.
Високият мъж се обърна към другите двама, гласът му звучеше по-дълбок, по-плътен без гласовете на останалите.
— Ще обсъдим това, което бе казано на Пазителите. Трябва да бъде платена цената за деянието. И тя ще бъде платена.
Макон сведе глава.
— Пожелаваме ви безопасно пътуване. Посетете ни и следващия път, когато минавате през нашия град. Надявам се да имате възможност да останете по-дълго и да опитате от прочутия ни пай с извара.
Жената с млечнобелите очи свали очилата си и го погледна. Но беше невъзможно да се каже дали наистина го виждаше, защото очите й изобщо не се движеха.
Светкавицата изпука отново и те изчезнаха. Разнесе се гръм, докато книгата се размърдваше върху масата в следващите няколко секунди. После и тя изчезна, последвайки мрачните фигури в ярката светлина.
— По дяволите! — простена Лив и припадна в ръцете на Мариан.
Аз стоях застинал на място.
Нито дяволите, нито самият ад можеха да се сравнят с това.