След като Макон се убеди, че Пазителите са си отишли, се отправи към вратата.
— Мариан, неприятно ми е, че трябва да те оставя, но има няколко неща, за които се налага да се погрижа. Или по-скоро, да се погрижим.
Лив усети намека и тръгна след него.
Но Макон не гледаше към нея.
— Лена, бих искал да дойдеш с мен, ако нямаш нищо против.
— Какво? — попита объркано тя.
Лив вече бе взела дневника си и изглеждаше дори по-объркана от нея.
— Аз мога да помогна. Знам къде са всички книги…
— Това е прекрасно, Оливия. Но информацията, която търся, не е в книгите, които си чела. Членовете на Съвета не предоставят на другите Пазители достъп до информация, свързана с произхода на самия Съвет. Тези сведения се пазят от чародейците.
Кимна към Лена, която вече прибираше своите неща в чантата си.
— Разбира се, да — отвърна Лив, но личеше, че е засегната. — Мога да си представя какво е.
Макон се спря на вратата.
— Леа, имаш ли нещо против да оставиш Бейд? Мисля, че Мариан може да се възползва от компанията й.
Което всъщност означаваше, че не искаше да оставя Мариан сама тази нощ без деветдесеткилограмов охранител до себе си.
Леа почеса голямата котка по главата.
— Нямам нищо против. И без това трябва да се върна в Здравния център, а те не са много гостоприемни с животните.
Бейд заобиколи масата, около която се бяхме събрали, и си избра местенце близо до Мариан.
Лена ме погледна. Личеше й, че не желае да ме оставя сам с Лив и Мариан, но не искаше и да откаже на Макон. Особено когато той бе помолил нея за помощ, а не Лив.
Хайде, върви. Всичко е наред, Лена. Добре съм.
Тя ми отговори с много демонстративна целувка и многозначителен бърз поглед, който хвърли към Лив. И после двамата с чичо й ни оставиха.
След като тръгнаха, седнах в архива с Лив и Мариан; исках да се насладя на този миг, колкото се можеше по-дълго. Не помнех кога за последно бяхме седели така тримата и усещането ми бе липсвало. Да гледам как Лив и Мариан си подхвърлят цитати, а аз да се издънвам с грешното предположение.
Лив най-накрая се надигна.
— Трябва да тръгвам. Не искам да ви вкарвам в повече проблеми.
Мариан гледаше втренчено дъното на чашата си с чай.
— Оливия, мислиш ли, че не бих могла да те спра, ако бях поискала?
Лив имаше вид, сякаш не можеше да реши дали да се разплаче, или да се разсмее.
— Ти дори не беше там, когато помогнах на Итън да освободи Макон от Сиянието.
— Бях там, когато слезе в Тунелите с Итън и Линк. Можех да те спра тогава — каза с треперещ глас Мариан. — Но някога имах приятелка. И ако можех да върна времето, ако можех да направя нещо, за да я спася, щях да го направя. Сега я няма и вече нищо не може да я върне обратно.
Стиснах ръката й.
— Съжалявам — каза Лив. — И съжалявам, че те вкарах в толкова много проблеми. Искаше ми се да убедя Пазителите да те оставят на мира.
— Не можеш. Никой не може. Понякога всеки постъпва правилно и въпреки това остава каша за разчистване. И някой трябва да поеме отговорността.
Лив гледаше в една от подгизналите кутии на пода.
— Трябваше да съм аз.
— Не съм съгласна. Това беше моят шанс да попадна на друг приятел. Някой, когото обичам много — усмихна се Мариан и се пресегна към ръката на Лив. — А и трябва да има поне един библиотекар в този град — независимо дали ще е Пазител.
Лив я прегърна и я притисна в прегръдките си така, сякаш никога вече не смяташе да я пусне. Мариан отвърна на прегръдката й, после погледна към мен.
— Итън, ще ти бъда благодарна, ако изпратиш Лив до „Рейвънуд“. Ако й дам колата си, не съм сигурна, че ще си я получа цяла обратно.
Прегърнах Мариан и й прошепнах:
— Бъди внимателна.
— Винаги съм.
Трябваше да обикаляме много по улиците на опустошения Гатлин. Така че пет минути по-късно минах покрай нашата къща, а Лив бе до мен на предната седалка — както преди, когато доставяхме книги от библиотеката или когато отивахме в „Дейри Кийн“. Както миналото лято.
Но преобладаващото навсякъде кафяво и неспирното жужене на десетките хиляди скакалци ми напомняше, че не е.
— Почти надушвам пая оттук — каза Лив, поглеждайки към къщи с копнеж.
Погледнах към отворения прозорец.
— Ама от доста време не е правила пай, но сигурно надушваш пърженото й пиле с орехи.