Лив въздъхна.
— Нямаш представа какво е да живееш в Тунелите, особено когато Кухнята не е съвсем наред. Седмици наред вече карам само на запасите си от „Хобнобс“. Ако не получа нова доставка, съм загубена.
— Нали знаеш, че наблизо има едно нещо, наречено „Стоп енд Шоп“? Магазин?
— Знам. Има освен това и нещо, наречено „пърженото пиле с орехи на Ама“.
Знаех накъде водеше този разговор и още преди Лив да довърши изречението си, бях отбил към алеята пред нас.
— Хайде. Обзалагам се, че е изпекла и бисквити.
— Убеди ме!
Ама прегърна Лив силно — личеше, че още й е жал за нея след станалото през лятото. За щастие Сестрите бяха заспали. Не се чувствах готов да отговарям на въпроси от типа защо в къщата има момиче, което не е Лена.
Лив започна да се тъпче по-бързо, отколкото се справяше Линк в най-добрите си дни. Докато аз бях на третото си парче, тя вече протягаше чинията си за втори път.
— Това е второто най-добро пържено пиле, което съм яла в живота си — каза тя, докато си облизваше пръстите.
— Второто най-добро? — попитах аз, но видях как изненадано я изгледа Ама. Защото по стандартите на Гатлин Лив току-що изрече най-голямото богохулство. — Кое тогава е най-доброто?
— Това, което ще изям сега. А може би онова след него — отвърна Лив и плъзна чинията си по масата.
Видях как Ама се усмихна доволно, докато сипваше втората порция.
— Почакай да стане готово последното, топло-топло от тигана. Не си вкусвала такова нещо досега, нали, Оливия?
— Не, госпожо. Но освен това не съм яла домашно приготвена храна от Седемнайсетата луна насам.
Ето пак. Познатият облак надвисна отново в кухнята и аз избутах чинията си. Хрупкавата коричка вече не ми се услаждаше.
Ама подсуши дървената си лъжица с кърпа.
— Итън Лоусън Уейт. Отиди да донесеш на приятелката си нещо от килера, от най-хубавите ми провизии, на най-горната лавица.
— Да, госпожо.
Ама се провикна след мен, преди да стигна до коридора.
— И не вземай от бурканите с туршията от динени кори. Пазя я за майката на Уесли. Тази година се вкисна.
Вратата на мазето беше срещу стаята на Ама. Дървените стъпала бяха покрити с черни следи от изгоряло от онзи път, когато с Линк оставихме там горещата тенджера, докато се опитахме сами да си направим оризови лакомства. Почти изгорихме дупка в едното стъпало и Ама ми беше сърдита с дни. Всеки път, когато слизах тук, нарочно стъпвах върху отпечатъка.
Слизането в мазе в Гатлин не се различава много от преминаването през някоя чародейска врата. Мазето ни не можеше да се сравни с Тунелите, но винаги мислех за него като за някакъв подземен свят. Под леглата и мазетата — това са местата, където се пазят най-добре тайните в нашия град. Съкровището може да бъдат купчини списания, натрупани в килера, или бисквитите на Ама, престояли една седмица в направо гигантския й фризер. И в двата случая се връщаш със стомах или ръце, пълни с нещо.
В края на стълбището имаше рамка за врата, но без истинска врата — просто платнена завеса. Отместих я, както бях правил хиляда пъти преди, и ето я, безценната и многократно награждавана колекция на Ама. Всяка къща в града си има килер, но този сигурно бе най-добрият в цели три окръга. В бурканите на Ама имаше всичко — от туршия от динени кори и най-финия зелен грах до мариновани кръгли лукчета и съвършени зелени домати. Да не споменаваме пълнежа за пай и сладката — от праскови, сливи, ревен, ябълки, череши. Лавиците се простираха толкова надалече и навътре, че зъбите ме заболяваха само като ги гледах.
Прокарах ръка по най-горния рафт, където Ама държеше всичките си сладка и туршии победители, тайните рецепти и бурканите, които пазеше за специални случаи. Всичко бе подредено и описано така, сякаш бяхме в армията и те бяха пълни с пеницилин или амуниции — а може би мини, защото трябваше да ги държим точно толкова внимателно.
— Каква гледка само — каза Лив, която бе застанала на прага.
— Изненадан съм, че Ама те е пуснала тук долу. Това е тайното й скривалище.
Лив взе един буркан и го вдигна пред себе си.
— Толкова е лъскаво.
— Сладкото трябва да искри, плодовете да са плътно долепени. В туршиите всичко трябва да е нарязано равномерно, морковчетата да са на хубави кръгли резени, на еднакви пластове.