— Оу!
— Ридли е съвсем наблизо, пич.
— Да, с този дръвник.
— Искаш ли тя да се лигави с него по същия начин?
Ридли не беше от момичетата, които побесняваха. Тя просто изравняваше резултата с ледено хладнокръвие.
Линк се наведе напред и погледна покрай мен и Лена към мястото, където седеше Рид. Дръвникът от Съмървил вече бе сложил ръка на коляното й. Когато видя, че Линк ги гледа, тя пъхна ръката си под мишницата на младежа и кокетно тръсна русо-розовата си коса. След това извади близалка и започна да развива опаковката.
Линк се размърда на мястото си.
— Да… Прав си. Ще се наложи да изритам този…
Лена го сграбчи за ръкава, преди да се надигне от стола си.
— Няма да правиш нищо. Дръж се добре, тя ще направи същото и може би тогава ще започнете да излизате като нормални хора и да спрете тази тъпа игричка.
— Шшш — обади се изведнъж съмървилският дръвник и ни метна сърдит поглед. — Някои от нас се опитват да гледат филма.
— Да бе, сериозно… — не се сдържа Линк. — Знам какво се опитваш да видиш.
После ме погледна умолително.
— Моля те, нека да излезем навън и да му размажа фасона, преди да пропусна готините моменти. Знаеш, че рано или късно ще го направя.
Имаше право. Но той беше Линкубус и сега правилата бяха различни.
— Готов ли си Ридли да размаже фасона на Савана? Защото знаеш, че тя ще го направи, нали?
Линк поклати глава.
— Не знам колко още ще издържа. Рид направо ме побърква.
За миг се появи старият Линк, падащ си по момичето, което винаги щеше да бъде далеч над неговата лига.
Може би това беше причината. Може би винаги щеше да смята, че не отговаря на класата на Ридли, въпреки че вече самият той вече бе сменил лигата.
— Трябва да я поканиш на купона на Савана като твое гадже — казах му аз. Това бе единственият начин да се обезвреди бомбата, преди да гръмне.
— Майтапиш ли се с мен? Все едно да обявя война на целия отбор. Савана вече ме изнуди да отида там по-рано — за да съм помогнел с „разни неща“.
— Просто ти казвам какво ще бъде най-добре за теб.
Бръкнах в кутията с пуканки и карамелени бонбони. Устата ми гореше и го приех като знак. Време беше да млъкна. Повече нямаше да давам никакви съвети.
В края на вечерта Линк смачка от бой дръвника от Съмървил на паркинга на киното. Ридли крещеше и го обиждаше с всевъзможни имена, а Савана се буташе между шамарите и го защитаваше. За момент изглеждаше, че щеше да има женски бой, но после Савана си спомни, че ръката й още бе с превръзка, и се престори, че всичко е просто голямо недоразумение.
Когато се прибрах у дома, на входната врата имаше залепена бележка. Беше от Лив.
„Промених си мнението. Ще се видим на купона. Целувки.“
Целувки. Момичетата просто така си пишеха на края на бележките, нали?
Да, точно така.
Мъртъв бях.
18.X
Много, много лошо момиче
Беше нужно повече от просто убеждаване, за да накарам Ама да ме пусне на купона на Савана Сноу. А нямаше начин да се измъкна тайничко. Ама вече не излизаше никъде. От онова гледане на картите таро в криптата на вуду кралицата не беше ходила до Уейдърс Крийк. Нямаше да си го признае, но когато веднъж я попитах защо вече не се прибира в своята къща, тя стана отбранителна.
— Мислиш ли, че мога да оставя Сестрите да се грижат сами за себе си? Знаеш, че Телма не е съвсем на себе си от инцидента насам.
— О, мис Ама. Стига си вдигала пара. Може малко да бях объркана, ама сега съм си съвсем наред — провикна се Телма от съседната стая, където оправяше леглата.
Леля Мърси обичаше да спи с една възглавница и две одеяла. Леля Грейс предпочиташе две възглавници и едно одеяло. Леля Мърси не понасяше използвани вече одеяла, което означаваше, че трябва да бъдат изпрани, преди да ги поставиш близо до нея. Леля Грейс не обичаше възглавници, които миришат на коса, дори тя да е нейната собствена. Тъжното е, че след „инцидента“ вече знаех повече за техните предпочитания относно възглавниците и тайните местенца за криене на шоколадов сладолед, отколкото някога съм искал да знам.