Инцидентът.
Използвахме думата „инцидент“ за катастрофата на мама. Сега беше любезният южняшки код за състоянието на леля Пру. Не знаех дали това ме караше да се чувствам по-добре или по-зле, но след като Ама започна да я използва, нямаше шанс да я накарам да се откаже.
И все пак опитах.
— Сестрите не издържат много след осем часа. Какво ще кажеш всички да се съберем, да поиграем на скрабъл и аз да изляза, след като заспят?
Ама поклати глава, докато вадеше и пъхаше тави с курабийки във фурната. Захарни курабийки с канела. С меласа. С маслено тесто. Курабийки, но не и пай. Бяха за доставка. Никога не носеше курабийки на Великите. Не знам защо, но Великите не си падаха много по тях. Което означаваше, че още не си говореше с тях.
— За кого готвиш тази вечер, Ама?
— Какво, вече си прекалено добър за моите курабийки?
— Не, но ти извади хартиените поставки, което означава, че не са за мен.
Ама започна да подрежда курабийките на подноса.
— Голям умник ми се извъди. Занеси ги в Здравния център. Мисля, че милите сестри там ще имат нужда от една или две за подкрепа в тез дълги нощи.
— Е, мога ли да отида на партито?
— Явно си по-глупавичък, ако си мислиш, че Савана Сноу те иска някъде в близост до себе си.
— Това е просто обикновен училищен купон, Ама.
Тя понижи глас.
— Няма такова нещо като „обикновен училищен купон“, когато водиш със себе си чародеец, инкубус и бивша Сирена.
Бърр… дори шепнейки, Ама можеше да ме скастри. После затръшна вратата на фурната и се изправи със скръстени на ханша ръце.
— Четвърт инкубус — прошепнах в отговор. Сякаш това щеше да промени нещо. — Купонът е в къщата на Сноу. Знаеш какви са те. — Докарах най-невинното си изражение на лицето. — Добри, благочестиви хора. Държат библии точно до леглата си.
Ама ме погледна изпитателно. Предадох се.
— Нищо няма да се случи.
— Ако получавах по пет цента всеки път, когато си казвал това, щях да живея в дворец. — Ама покри курабийките с прозрачно фолио. — Щом партито ще е в дома на Сноу, защо въобще ще ходиш? Тя не те покани миналата година, доколкото помня.
— Знам. Но реших, че ще бъде забавно.
Срещнах се с Лена на ъгъла на улица „Дав“, защото тя също не бе имала късмет с чичо си и й се бе наложило да се измъкне тайно от къщи. Толкова се боеше, че Ама ще я види и ще я изпрати обратно у дома, че бе паркирала катафалката на една пресечка от нас. Не че някой би могъл да пропусне колата й.
Макон бил пределно ясен, че никой няма да ходи на никакви партита, не и докато Общият ред все още бе нарушен — и особено не и в дома на Сноу. Ридли заявила също достатъчно ясно, че ще отиде. Как очаквали от нея да се държи като нормално смъртно момиче, след като не й позволявали да върши нормални неща със смъртните й приятелки? Картите били свалени на масата. В крайна сметка леля Дел се пречупила, въпреки несъгласието на Макон.
И така Ридли излязла право през вратата, а Лена трябвало да търси начин да се измъкне скришом.
— Той смята, че съм в стаята си, плачейки, защото не ми е позволил да изляза — въздъхна Лена. — И аз бях там. Докато измислях стратегията си за бягство.
— И как се измъкна? — попитах аз.
— Трябваше да използвам около… петнайсет различни заклинания. Скриване, заслепяване, забрава, преобразяване, удвояване…
— Удвояване? Искаш да кажеш, че можеш да се… клонираш? — Това определено бе ново.
— Не, само мириса си. Всеки, който направи заклинание за откриване в къщата, може да бъде заблуден за около минута-две — въздъхна тя. — Но няма начин да заблудя чичо Макон. Ако разбере, че съм излязла, с мен е свършено. Мислиш, че е лошо да живееш с Гадателка? Чичо Макон сега прави само едно — да упражнява уменията си за ловене на мисли.
— Страхотно. Значи имаме цяла вечер.
Притиснах я близо до себе си, а тя се облегна назад на колата си.
— Ъмм… Може би повече. Няма начин да се прибера обратно вкъщи тази нощ. Мястото е обвито със заклинания.
— Можеш да останеш с мен, ако искаш — прошепнах аз, целунах я по шията и си проправих път към ухото й. Устата ми вече гореше, но не ми пукаше. — Защо тогава да ходим на тъпия купон, когато разполагаме с тази чудесна кола тук?
Тя се надигна на пръсти и ме целуна дълго, докато главата ми започна да бумти силно като сърцето ми. После се дръпна и отстъпи назад.