Застинах на място, с шоколадов бонбон във формата на баскетболна топка, натъпкан наполовина в устата ми. Тези бяха скаути от колеж. И бяха тук, за да се срещнат с Линк.
Погледнах към другия край на двора, където Линк и Савана танцуваха, а Ридли кръжеше като акула край тях. Всеки миг Рид щеше да атакува и във водата нямаше да остане нищо друго, освен кръв.
Впуснах се към тях, като за малко щях да съборя купата с пунш по пътя си.
— Извинявай, Савана, трябва да говоря с Линк за малко. — Сграбчих го за ръката и го избутах към задната врата на двора.
— Какво ти става, по дяволите? — Линк ме погледна, сякаш бях полудял.
— Дошли са скаути, от университета. Мисис Сноу е организирала цялата постановка за теб. Ако позволиш на Ридли да се доближи до Савана тази вечер, ще съсипеш всичко.
— За какво говориш? — попита Линк и изглеждаше наистина объркан.
— Баскетбол. Набират играчи за колежите. Това е билетът ти, за да се измъкнеш оттук.
Той поклати глава.
— О, човече. Не си разбрал. Не искам билет за измъкване от града. Сега се чудя само как да се измъкна от този купон.
— Какво?
Той вече клатеше глава и се обърна, за да се върне при другите.
— Не съм тук заради Савана. Тя никога не е била важна. Но Ридли, да — за добро или лошо.
Погледна ме така, като че би щеше да ми казва, че страда от някаква смъртоносна болест.
— Не е за мен тази работа…
— Коя, Пластилиново човече?
Това бе новият прякор, който му бе измислила Ридли. Беше се подпряла с гръб на портата. За разлика от другите мажоретки, не носеше униформата си. Зелената й рокля бе толкова тясна на някои места и толкова отворена на други, че човек не знаеше къде да погледне.
Линк се приближи до нея.
— Хайде, Рид. Искам да говоря с теб.
— Малката ти приятелка не смята така. Каза, че не искаш да говориш с мен. Всъщност ми заяви, че трябва да се разкарам от „нейната собственост“.
— Савана не ми е приятелка.
Опитах се да се престоря, че си нямам на идея какво щеше да се случи. Опитах се да не слушам и да не ми личи, че се интересувам от тях двамата.
Но чувах отчаянието в гласа на Линк.
— Винаги си била само ти.
— За какво говориш? — Ридли замръзна на място, но бе прекалено късно.
Линк вече не можеше да се спре.
— Понякога си мисля налудничави неща, като това, че искам да бъдат с теб до края на живота си. Можем да пътуваме с каравана и да обиколим света. Или поне там, докъдето се стига с кола. Можеш да пишеш песни, а аз ще ги свиря на концерти. Не виждаш ли?
Изражението на Ридли бе такова, сякаш всеки миг лицето й щеше да се разпадне на малки парченца.
— Не… знам какво да кажа.
— Кажи, че ще бъдеш моето момиче. Както преди.
Видях я как се олюлява и осъзнах колко трудно трябва да й е сега. Защото тя не беше предишната Ридли, нито той бе предишният Линк. Нищо не беше същото. За никого.
После забеляза Лена и Лив, които ги наблюдаваха, и мен, стоящ от другата им страна. Лицето й отново стана мрачно. Ридли нямаше да позволи да се пречупи, не и в наше присъствие.
— Какво си пил, Пластилинчо?
— Хайде, Рид. Ти си моето момиче. Спри да се преструваш, че не изпитваш същото към мен.
— Аз съм Сирена. Не съм ничие момиче. Не изпитвам нищо. Не се влюбвам. Не мога. — Започна да отстъпва назад. — Това между нас винаги е било просто свалка.
— Рид, вече не си Сирена. И никога няма да бъдеш отново такава.
Ридли се обърна, сините й очи искряха гневно.
— Ето тук грешиш. Няма да остана затворена в това жалко извинение за град завинаги. Няма никакъв начин да пътувам по света с теб в скърцаща каравана. Имам си планове.
— Ридли… — обади се Линк жално.
— Големи планове. И мога веднага да ти кажа, че те нямат нищо общо с теб! — обърна се с лице към нас. — Нито с някого от вас!
Линк изглеждаше така, все едно го бе шамаросала. За момче, което през повечето време се мотаеше и се шегуваше с хората, имаше много отчаян и тъжен вид. Никога досега не го бях виждал да се моли на момиче.
Докато Ридли се отправяше към портата, а Линк изрита градинския стол до него толкова силно, че той почти прелетя двора, Савана видя своя шанс и се вкопчи в него. Приглади русата си коса и тръгна през тълпата към Линк. Постави съблазнително ръка на гърдите му.