— Хайде, Линк. Да танцуваме.
През следващите минути двамата танцуваха и тя се притискаше с цялото си тяло в него. Лена, Лив и аз гледахме като омагьосани, както когато видиш верижна катастрофа на магистралата — гадно е, но просто не можеш да извърнеш поглед.
Лив сбърчи нос.
— Трябва ли да позволяваме това да се случва?
Лена сви рамене.
— Не виждам какво можем да направим, за да го спрем. Освен ако ти не искаш да се намесиш…
— Не, благодаря.
И точно тогава Савана — която очевидно не осъзнаваше, че танцува с момче с разбито сърце, чиито надежди за истинска любов, музикални записи и обикаляне на света с каравана току-що са били съкрушени — реши да действа.
Тримата едновременно затаихме дъх.
Там, под трептящите светлинки, Савана хвана лицето на Линк между дланите си и го придърпа към себе си.
— Мамка му! — Лив извърна очи.
— Това е лошо — кимна Лена, която също не искаше да гледа.
— Прецакани сме — довърших аз.
Целувката продължи цели двайсет секунди.
Докато Ридли се обърна да погледне през рамо назад.
Звукът сигурно се чу на половин километър оттук. Ридли стоеше зад портата, на края на задния двор на Савана, и пищеше толкова силно, че всички на купона спряха да танцуват. Тя стискаше колана си със скорпиона, а устните й се движеха, все едно правеше заклинание.
— Тя не може… — прошепна Лена.
Стиснах я за ръката.
— Трябва да я спрем. Прави го!
Но беше прекалено късно.
Минута след това всичко бе обхванато от пълен и абсолютен хаос. Усетих как заклинанието минава като вълна през купона. Почти можехме да го видим, как обхваща един човек, после следващия. Личеше къде стоварва удара си от гневните изражения и крясъците, които оставаха след него. В един момент двойките танцуваха, в следващия — се биеха. Хората се блъскаха един в друг, докато случайно оказалите се на пътя им жертви се опитваха да се измъкнат от тълпата. После заклинанието настигнеше и тях и те ставаха тези, които се блъскаха и крещяха.
Чух как купата с пунш се разби на пода, но не я виждах от мятащите се една върху друга мажоретки, които си скубеха косите. Баскетболистите се налагаха един друг с все сила. Дори мисис Сноу крещеше на хората от колежа и нареждаше такива неща, че те едва ли скоро щяха да се решат да пристъпят близо до Гатлин.
Очите на Лена потъмняха.
— Усещам го — Furor. Заклинанието „Ярост“! — извика тя, хвана мен и Лив за ръцете и ни повлече към портата, но беше закъсняла.
Разбрах, че заклинанието се е стоварило и върху нас в мига, в който Лив се обърна и зашлеви Лена през лицето.
— Да не си изгуби ума? — Лена притисна дланта си към ударената буза, която вече бе станала пурпурночервена.
Лив я посочи обвинително с пръст, черният тежък селенометър се завъртя на тънката й китка.
— Това ти е за цялото хленчене, принцесо.
— Какво?
Косата на Лена започна да се къдри, зеленото и златното й око се присвиха.
Лив продължи.
— „Бедничката, красивата аз. Моят прекрасен приятел е толкова влюбен в мен, но сърцето ми е разбито, защото… ами защото така трябва да се държат красивите загадъчни момичета.“
— Млъкни! — извика Лена. Всеки миг щеше да я удари и тя. Чух тътен от небето.
— „Вместо да бъда щастлива, че един страхотен човек ме обича, ще си мацна още малко черен лак на ноктите и ще избягам с друг великолепен тип.“
— Не беше така! — спусна се Лена към Лив, но успях да я хвана и задържа. Започна да вали дъжд.
Лив продължаваше да нарежда.
— „И, да, аз съм най-могъщата чародейка във вселената. В случай че вие, останалите, нисши смъртни все още не сте се почувствали като пълен боклук.“
— Да не си полудяла? — Лена изпищя и тя, но бе трудно да се чуе викът й от целия хаос. — Чичо ми умря. Мислех, че ще стана Мрак.
— Знаеш ли какво е да бродиш с момче, към което изпитваш чувства? Да му помагаш да намери приятелката си, която дори не иска да бъде намерена? Да гледаш как разбива своето и твоето сърце заради някаква тъпа чародейка, която не дава пукната пара за него?
Светкавица разсече небето и дъждът се изсипа върху нас като камъни от ада. Лена се впусна към Лив. Застанах на пътя й и я удържах.