Спомних си деня, в който с Лена бяхме дошли, за да слезем в Тунелите — раздирането на въздуха, което ми се стори, че чувам.
— Август? Тук си от два месеца? — Лена вече нищо не разбираше. — Ти помагаш на Ридли! Затова тя може да прави някои заклинания!
Джон се разсмя, но смехът му звучеше по-скоро горчиво, отколкото доволно.
— Да й помагам? Благодарение на библиотеката на чичо ти тя ме използва като личен джин. Като се има предвид тъпата бутилка, в която бях затворен, май наистина съм такъв.
— Но как е попречила на Макон да не те открие? — попита Лив, която бясно записваше всяка дума от разговора.
— Occultatio, заклинание за прикритие. Разбира се, тя ме накара аз да го направя — изпуфтя той и удари с юмрук по стената от яд; под ръкава му се разкри черната татуировка, която се виеше като змия около горната част на ръката му. Друг знак, който напомняше, че е Мрак, независимо какъв беше цветът на очите му. — Чичото на Лена има книги за почти всичко — освен как да се измъкна от това място.
Не исках да го слушам как се оплаква за начина, по който са се държали с него. Мразех Джон от първия миг, в който го видях миналата пролет, и за това как се появи, за да съсипе живота ни отново. Погледнах към Лена, но изражението на лицето й бе неразгадаемо, мислите й бяха затворени за мен. И тя ли изпитваше същото към Лив?
Само дето Лив не се беше опитвала да отвлече приятелката ми и да причини смъртта на повечето ми приятели.
— Знаеш ли, забавно е… Имам няколко бутилки, висящи на дървото в предния ми двор, и с удоволствие ще те пъхна обратно в някоя от тях — казах аз.
Джон се обърна към Лена.
— В капан съм. Не мога да изляза оттук, а твоята откачена братовчедка обеща да ми помогне. Но първо поиска да направя някои неща за нея.
Прокара ръка през косата си и забелязах, че вече не изглеждаше толкова готин, колкото преди. С намачканата си черна тениска и прораснала брадичка приличаше на човек, който по цял ден гледа сапунени сериали и се тъпче с чипс.
— Ридли не е Сирена, нещо по-лошо е, тя е изнудвач.
— Но как й помагаш, след като не можеш да напускаш „Рейвънуд“? — попита Лив. Добър въпрос. — Да не би да я учиш как да прави заклинания?
Джон се разсмя.
— Шегуваш ли се? Аз превърнах мажоретките в зомбита и всях хаос на купона. Да не мислиш, че Ридли може да предизвика Furor? Като смъртна едва може още да си върже обувките. Кой, мислиш, й прави домашните по математика през цялото това време?
— Не и аз. — Лена звучеше по-меко и това ме убиваше. Джон беше като болезнена, зла зараза, от която не можех да се отърва. — Тогава как го прави, щом ти не си я научил?
Джон посочи към колана на Ридли, който Лена бе вдигнала и държеше увит на китката си.
— С това. — Потупа с пръст по гайката на дънките си. — Действа като проводник. Ридли носи колана, а аз правя заклинанието.
Зловещият колан със скорпион. Нищо чудно, че тя никога не го сваляше. Бил е нейната животоспасяваща връзка с чародейския свят и с Джон Брийд — единственият начин да притежава някакви сили, които да я различават от жалките смъртни.
Лив поклати глава.
— Не ми е приятно да го кажа, но сега вече всичко добива смисъл.
Да, имаше смисъл, но не променяше нищо за мен. Хората лъжат. А Джон Брийд бе лъжец, що се отнасяше до мен.
Обърнах се към Лена.
— Нали не му вярваш? Няма начин да му се доверим за каквото и да било.
Погледът на Лена се местеше между мен и Лив.
— А ако казва истината? Знае за мажоретките и за купона. Мисля, че съм съгласна с Лив. Това обяснява всичко.
Сега двете се обединявате срещу мен ли?
Итън. Онова на купона беше заклинание. Заклинанието за ярост кара хората да изливат навън гнева си.
Погледнах с подозрение към Джон.
— Няма как да знаем със сигурност.
Джон въздъхна.
— Аз съм още в стаята, нали знаете.
Лена погледна към вратата.
— Е, има един начин да разберем.
Лив я погледна и кимна.
— За това, което си мисля, ли мислиш?
— Ехо? — Джон ме зяпна. — Двете винаги ли са такива?
— Да. Не. О, я млъквай.
Рийс стоеше в средата на стаята на Ридли, ръцете й бяха скръстени неодобрително на гърдите. Беше с костюм и с перлена огърлица и изглеждаше като че ли е дошла от някакво друго, по-прилично и уважавано южняшко семейство. Не беше доволна, че щяхме да я използваме като детектор на лъжата за хора, и беше още по-недоволна от присъствието на Джон Брийд в стаята на сестра й. Може би Рийс се бе надявала, абсолютно необосновано, разбира се, че след като вече бе смъртна, Ридли ще стане прилично момиче скаут като нея самата. Но за пореден път сестра й я разочароваше.