Лив беше шокирана.
— Е, това не можеш да го прочетеш в книгите.
Линк се наведе и погледна вътре.
— Тъмно е, а тук няма стълба. Прилича на доста голяма дупка.
— Давай смело напред.
Знаех какво ще се случи.
— Да не си откачил?
— Довери ми се.
Той повдигна внимателно крака си и направи крачка във въздуха. Миг по-късно докосна невидимото стъпало.
— Човече, откъде ги вземат тия неща чародейците? Да не би да има… чародейски дърводелци? Свръхестествени пирони и дъски? — Тръгна надолу и изчезна от погледа ни. Секунда по-късно гласът му отекна от дупката. — Не е толкова далече. Идвате ли?
Лусил погледна в дупката и се спусна надолу. Тази котка явно беше попила огромна доза лудост от всички тия години, в които беше живяла с лелите ми. Надникнах вътре и видях блещукащата светлина от запалените факли. Линк стоеше под нас с Лусил в краката си.
— Първо дамите.
— Защо мъжете винаги казват това, когато предстои нещо опасно или страшно? — отпусна Лив колебливо крака си в дупката. — Не се обиждай.
Усмихнах й се.
— Няма.
Сребристите й кецове увиснаха във въздуха за секунда и тя се олюля, изгубвайки равновесие. Хванах я за ръката.
— Знаеш ли, ако намерим Лена, тя може да бъде напълно…
— Знам.
Погледнах в спокойните сини очи на Лив, които никога нямаше да станат зелени или златисти. Слънцето осветяваше косата й с цвят на мед. Тя ми се усмихна и аз пуснах ръката й. Осъзнах, че се опитваше да ме успокои. Последвах я и докато потъвах в тъмнината под мен, чух как вратата зад гърба ми се затръшна и скри небето.
Входът на тунела беше влажен и покрит с мъх, както онзи, който водеше от „Lunae libri“ към „Рейвънуд“. Таванът над стъпалата беше нисък, а каменните стени бяха стари и изтъркани като в затвор. Всяка капка вода и всеки звук отекваше в тях.
Стъпалата свършиха и се озовахме на нещо като кръстопът. Не в преносен смисъл, а в буквален.
— Е, по кой път да тръгнем?
Линк погледна към двата напълно различни тунела пред нас. Това пътуване беше много по-сложно от онова до „Изгнание“. Там стреляхме направо, докато сега трябваше да направим избор.
Избор, който аз трябваше да направя.
Пътят вляво приличаше повече на ливада, отколкото на тунел. В далечината напред се разширяваше, над прашната пътека се свеждаха плачещи върби, а от двете й страни се нижеха диви цветя и висока трева. Още по-напред се виждаха закръглени хълмове, издигащи се нависоко под чистото безоблачно небе. Човек можеше да си представи песента на птиците и да види подскачащите зайци, хрупащи тревата, ако това не беше чародейски тунел, където нищо не беше такова, каквото изглеждаше на пръв поглед.
Тунелът вдясно също не беше истински тунел, а виеща се градска уличка под свое собствено чародейско небе. Тъмната улица беше пълна противоположност на слънчевия провинциален пейзаж на първия тунел.
Лив записваше бележките си в тетрадката си. Надникнах през рамото й. Асинхронни времеви зони в съседни тунели.
Единствената светлина идваше от мигащата табела на мотел в края на улицата. Високи жилищни сгради с малки железни балкони и с аварийни стълби се издигаха от двете й страни. Дълги жици пресичаха улицата от сграда до сграда и образуваха заплетена мрежа, по която тук-там висеше пране. В асфалта на улицата все още се виждаха релсите от изоставена трамвайна линия.
— Накъде да тръгнем? — притеснено попита Линк. Мотаенето из зловещи чародейски тунели не му беше най-любимото занимание. — Гласувам за пътя на Магьосника от Оз — посочи той слънчевата пътека.
— Не мисля, че трябва да гласуваме.
Извадих Сиянието от джоба си; още преди да забележа светлината, сферата беше затоплила ръката ми. Абаносовата му повърхност започна да блести с бледозеленикава светлина.
Очите на Лив се разшириха от изненада.
— Невероятно.
Направих няколко стъпки по тъмната улица и светлината се усили. Линк тръгна след мен.
— Ехо? Тръгвам насам. Няма ли да ме спрете?
— Погледни. — Вдигнах Сиянието достатъчно високо, за да го види, и продължих да вървя.
— Страхотен фенер.
Лив провери селенометъра си.
— Прав си. Води ни като компас. Моите данни го потвърждават. Магнетичното поле на Луната е по-силно в тази посока, което не е нормално за това време на годината.