Между Савана и Чарлстън човек може да намери историческа обиколка за почти всичко. Обиколка на плантациите, южняшки готварски обиколки, обиколки на Дъщерите на революцията, Призрачни обиколки (тези ми бяха любимите) и най-класическите — обиколки на историческите домове. Къщата на леля Каролин беше част от последния вид, откакто се помнех. Отношението й към детайлите беше прословуто не само в нашето семейство, но и в цяла Савана. Тя беше уредник в тукашния Исторически музей и знаеше толкова много за историята на всяка сграда, местна забележителност и скандал в Града на дъбовете, колкото мама знаеше за Гражданската война. Постижението не беше никак малко, като се имаше предвид, че скандалите тук бяха по-многобройни дори от туристическите обиколки.
— Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме, човече? Мисля, че трябва да си починем малко и да си вземем нещо за ядене. Убивам за един бъргър.
Линк имаше по-голяма вяра в умението на Сиянието да ни води, отколкото в моите способности. Лусил, която се беше появила отново, приседна в краката му и наклони главичката си на една страна. Явно и тя не беше убедена.
— Само трябва да се придържаме към реката. Рано или късно ще стигнем до „Либърти“. — Посочих към камбанарията, която се виждаше на няколко пресечки от нас. — Това е катедралата „Св. Йоан Кръстител“. Почти стигнахме.
Двайсет минути по-късно все още се въртяхме в кръг близо до катедралата. Линк и Лив вече губеха търпение и не можех да ги виня. Погледнах по улица „Либърти“, за да открия нещо познато.
— Къщата й е жълта.
— Жълтото явно е популярен цвят тук. Всички къщи на тази улица са жълти.
Дори Лив вече ми се дразнеше. Вече три пъти ги прекарвах през една и съща пресечка.
— Мисля, че се намираше на площад „Лафайет“.
— Мисля, че трябва да намерим телефонен указател и да проверим адреса — избърса Лив нервно потта от челото си.
Изведнъж на известно разстояние пред нас забелязах една фигура.
— Не ни трябва телефонен указател. Къщата е онази в края на пресечката.
Лив направи гримаса.
— Откъде си сигурен?
— Защото леля Дел стои пред нея.
Нямаше нищо по-странно от това да се озовеш в Савана след няколко часа обиколки из чародейските тунели в някакво странно, алтернативно време. А после да отидеш до леля си Каролин, сестрата на майка ти, и да откриеш леля Дел, лелята на Лена, да стои на тротоара пред къщата й и да ти маха с ръка. Тя ни очакваше.
— Итън! Толкова се радвам, че най-накрая те намерих. Бях навсякъде — Атина, Дъблин, Кайро.
— Търсили сте ни в Египет и в Ирландия?
Лив изглеждаше толкова объркана, колкото се чувствах аз, но поне това можех да й го обясня.
— Щатът Джорджия. Атина, Дъблин и Кайро са градове в Джорджия.
Тя се изчерви. Понякога забравях, че беше толкова далече от Гатлин, колкото и Лена, само че по различен начин.
Леля Дел ме хвана за ръката и я разтръска развълнувано.
— Арелия се опита да види къде се намираш, но успя да стигне само до Джорджия. За нещастие ясновидството е повече изкуство, отколкото наука. Слава на звездите, че те открих.
— Какво правиш тук, лельо Дел?
— Лена е изчезнала. Надявахме се, че е с теб — въздъхна тя, осъзнавайки, че е сбъркала.
— Не е с мен, но мисля, че мога да я намеря.
Леля Дел приглади измачканата си пола.
— Тогава и аз мога да ти помогна.
Линк се почеса по главата. Беше срещал леля Дел, но никога не беше виждал демонстрация на дарбата й на Палимпсест. Ясно беше, че му е трудно да си представи как тази объркана стара жена може да ни помогне. След като бях прекарал една нощ с нея на гроба на Женевиев Дюшан, аз бях по-наясно.
Потропах с тежката желязна топка по вратата. Леля Каролин отвори след известно време, бършейки ръцете си в кухненската си престилка с надпис М.И.В.Ю. Момичета, израсли в Юга. Усмихна се, в ъгълчетата на очите й се появиха малки бръчици.