Лена се обърна и се облегна на лакти, за да го вижда по-добре.
— Съжалявам. Сигурно е било ужасно. Аз имах поне баба си, която се грижеше за мен — погледна топката и тя застина неподвижно във въздуха. — Сега вече си нямам никого.
Топката падна на пода. Подскочи няколко пъти и се търкулна на леглото. Джон се обърна, за да погледне Лена.
— Имаш Ридли. И мен.
— Повярвай ми, след като ме опознаеш, ще ти се иска да избягаш оттук на мига.
Деляха ги само няколко сантиметра.
— Грешиш. Знам какво е да се чувстваш сам дори когато си сред други хора.
Тя не каза нищо. Така ли се чувстваше и когато беше с мен? Чувстваше ли се сама, когато бяхме заедно? Когато я държах в прегръдките си?
— Лена? — стана ми гадно, че я нарича по име. — Когато стигнем до Голямата бариера, всичко ще бъде различно. Обещавам ти.
— Повечето казват, че това място не съществува.
— Защото не знаят как да го намерят. Можеш да стигнеш там само през Тунелите. Ще те заведа. — Повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. — Знам, че се страхуваш. Но аз ще бъда с теб, ако поискаш.
Лена погледна встрани и потърка едното си око с опакото на дланта си. Видях черните рисунки по ръката й — сега изглеждаха по-тъмни. По-малко като изрисувани с маркер и повече като татуировките на Ридли и Джон. Тя гледаше право към мен, но не можеше да ме види.
— Трябва да съм сигурна, че няма да нараня никого. Няма значение какво искам.
— За мен има. — Джон прокара палеца си под окото й и спря сълзата, която беше избягала и се спускаше по лицето й. Приведе се по-близо до нея. — Можеш да ми се довериш. Никога няма да те нараня.
Придърпа я към себе си и главата й се отпусна на рамото му.
Мога ли?
Не успях да чуя нищо друго и ми ставаше все по-трудно да я виждам, сякаш фокусът ми се размиваше. Примигнах няколко пъти, като се опитвах да се съсредоточа, но когато отново отворих очи, виждах само въртящия се над мен син таван. Обърнах се настрани и забих поглед в стената.
Отново бях в стаята на леля Каролин, а те бяха изчезнали. Заедно, където и да се намираха.
Лена продължаваше напред. Отваряше сърцето си за Джон, а той успяваше да се докосне до част от нея, която смятах, че е изгубила завинаги. Или може би само аз не бях успял да я открия.
Макон беше живял в Мрака, а майка ми в Светлината. Може би не е било писано да открием начин смъртните и чародейците да бъдат заедно, защото такъв няма. Някой потропа по вратата, макар че тя не беше затворена.
— Итън? Добре ли си?
Лив. Пристъпваше тихо, но я чух. Не помръднах.
Леглото проскърца леко, когато тя приседна в края му. Почувствах ръката й — докосна ме леко по косата. Жестът беше спокоен и познат, сякаш го беше правила хиляди пъти. Нещата с Лив бяха такива — имах чувството, че я познавам от цяла вечност. Тя като че ли винаги усещаше от какво се нуждая и някак знаеше за мен неща, които дори аз не подозирах за себе си.
— Итън, всичко ще бъде наред. Ще разберем какво означава това, обещавам ти.
Знаех какво има предвид. Обърнах се на другата страна. Слънцето залязваше и в стаята беше тъмно. Не бях запалил лампата. Но различавах силуета й, докато тя се взираше към мен.
— Мислех, че не би трябвало да се замесваш.
— Не трябва. Това е първото нещо, на което ме е научила професор Ашкрофт. — Замълча за миг. — Но така не мога да ти помогна.
— Знам.
Гледахме се един друг в мрака, ръката й все още беше допряна до лицето ми, където беше останала, когато се превъртях в леглото. Аз наистина я виждах — за пръв път виждах възможността за нея. Почувствах нещо. Нямаше начин да го отрека и Лив също го усещаше. Виждах го в очите й всеки път, когато ме поглеждаше.
Тя се отпусна на леглото, сви се до мен и облегна главата си на рамото ми.
Майка ми беше открила начин да продължи напред след Макон. Беше се влюбила в баща ми и това доказваше, че можеш да загубиш любовта на живота си и да се влюбиш отново.
Нали така?
Чух тих шепот, идващ не от сърцето ми, а на един дъх разстояние от ухото ми. Лив се наклони по-близо.
— Ще се справиш, както с всичко досега. Освен това разполагаш с нещо, което повечето Водачи не са имали.
— Нима? И какво е то?
— Изключителен Пазител.
Пъхнах ръката си под гърба й и я придърпах леко към себе си. Аромат на горски билки и сапун — така ухаеше тя.