— Знаеш, че Книгата не дава, без да вземе в замяна. Сама ми го каза.
— Знам.
— Лена ще трябва да плати цената заради мен. Ти също.
Главата ме цепеше, имах чувството, че всеки момент щеше да се раздели на две или да избухне.
Издайническа сълза се спусна по бузата на Ама. Вдигна два пръста до челото си и затвори очи, нейният вариант на прекръстването, мълчалива молитва.
— Тя я плаща точно сега.
Дъхът ми спря.
Очите на Лена. Сблъсъкът ни на панаира. Бягството й с Джон Брийд. Думите ми си проправиха път, въпреки че се опитах да ги задържа.
— Тя ще стане Мрак заради мен.
— Ако Лена стане Мрак, причината няма да е Книгата. Книгата прави друг вид сделки — спря Ама, страхувайки се да ми каже останалото.
— Какъв вид сделки?
— Дава живот, но взема друг. Знаехме, че ще има последствия — тежко преглътна. — Просто не знаехме, че ще бъде Мелхизедек.
Макон.
Не можеше да е вярно.
Дава живот, но взема друг. Книгата прави друг вид сделки. Моят живот срещу този на Макон.
Вече всичко ми се изясняваше. Начинът, по който се държеше Лена през последните месеци. Как се отдръпваше от мен, от всички. Защо се обвиняваше за смъртта на Макон.
Вярно беше. Тя го беше убила.
За да ме спаси.
Спомних си за дневника й и за омагьосаната страница, която бях открил. Какъв беше смисълът на онези думи? Ама? Сарафина? Макон? Книгата? Това беше истинската история на онази нощ. Спомних си стиховете, изписани по стените на стаята й. Никой освен мъртвеца, никой освен живия.
Двете страни на една и съща монета. Макон и аз.
Нищо зелено не остана. Преди месеци смятах, че е разбрала погрешно стихотворението на Фрост. Но, разбира се, не беше така. Тя говореше за себе си.
Спомних си как понякога си мислех, че й причинява болка дори само да ме погледне. Нищо чудно, че се чувстваше виновна. Нищо чудно, че избяга. Дали някога щеше да може да ме погледне отново, без да извърне очи? Лена беше направила всичко заради мен. Вината не беше нейна. А моя.
Никой не каза нищо. Вече нямаше връщане назад, не и за нас. Това, което бяха направили Лена и Ама, не можеше да се промени. Не трябваше да съм тук, но бях.
— Такъв е Редът и ти не можеш да го спреш.
Туайла затвори очи, сякаш чуваше нещо, което аз не можех. Ама извади кърпичка от джоба си и изтри лицето си с нея.
— Съжалявам, че не ти казах, но не съжалявам, че го направихме. Беше единственият начин.
— Ти не разбираш. Лена смята, че ще стане Мрак. Тя избяга с някакъв тъмен чародеец или инкубус, още не знам какъв точно е Джон. В опасност е заради мен.
— Глупости. Това момиче направи това, което трябваше да се направи, защото те обича.
Арелия прибра своите дарове от земята — костите, врабчето, лунните камъни.
— Нищо не може да превърне Лена в Мрак, Итън. Тя трябва сама да избере.
— Но тя мисли, че вече е Мрак, защото е убила Макон. Мисли, че вече е избрала.
— Но не е — каза Лив. Стоеше на няколко крачки от нас, за да не се натрапва в разговора ни.
Линк беше седнал на стара каменна пейка зад нея.
— Значи трябва да я намерим и да й кажем.
Не се държеше така, както бих очаквал от човек, който току-що е разбрал, че съм умрял и съм бил съживен. Държеше се така, сякаш нищо не се беше променило. Отидох и се отпуснах на пейката до него. Лив погледна към мен.
— Добре ли си?
Лив. Не можех да намеря сили да отвърна на погледа й. Ревнувах, страдах и бях завлякъл Лив в хаоса на разбития си живот. Само защото мислех, че Лена вече не ме обича. Но грешах и се бях държал като истински глупак. Лена ме обичаше толкова много, че беше рискувала всичко, за да ме спаси.
Бях изоставил Лена, а тя беше отказала да ме остави да умра. Дължах й живота си. Беше толкова просто.
Пръстите ми докоснаха нещо, издълбано по ръба на пейката. Думи.
„В СТУДЕНАТА, СТУДЕНА, СТУДЕНА ВЕЧЕР“
Това беше песента, която свиреха в „Рейвънуд“ в онази нощ, когато за пръв път срещнах Макон. Съвпадението беше прекалено, особено в свят, в който нямаше съвпадения. Беше някакъв знак. Знак за какво? Какво бях причинил на Макон? Дори не можех да мисля за това как се е чувствала Лена, когато е осъзнала, че е жертвала него заради мен. Ами ако бях загубил майка си по този начин? Щях ли да мога да гледам Лена жива, без да виждам майка си мъртва?