— Само минутка.
Станах от пейката и хукнах по пътеката между дърветата, по която бяхме дошли тук. Вдишвах дълбоко нощния въздух, защото все още можех да дишам. Когато най-накрая спрях да тичам, погледнах нагоре към небето и звездите. Дали Лена гледаше същото небе, или нейното беше друго, което аз никога нямаше да мога да видя? Дали Луните ни бяха толкова различни?
Протегнах се към джоба си за Сиянието, за да ми покаже как да я намеря, но то не го направи. Вместо това ми показа нещо друго…
Макон никога не е бил като баща си, Силас, и двамата го знаеха. Винаги е приличал повече на майка си, Арелия. Могъща светла чародейка, в която баща му се беше влюбил страстно, докато учеше в колеж в Ню Орлиънс. Така както той самият и Джейн се бяха срещнали и влюбили в университета „Дюк“. И също като Макон баща му се влюби в майка му преди Трансформацията си. Преди неговият баща да го беше убедил, че влюбването в светъл чародеец е престъпление спрямо вида им. На дядото на Макон му бяха нужни години, за да раздели майка му и баща му. По това време вече той, Хънтинг и Леа бяха родени. Майка му беше принудена да използва силите си на Ясновидец, за да избегне гнева на Силас и неконтролируемата му нужда да се храни. Тя замина с Леа за Ню Орлиънс. Баща му никога нямаше да й позволи да вземе синовете му.
Майка му беше единственият човек, към когото Макон можеше да се обърне сега за помощ. Единствената, която щеше да разбере защо се е влюбил в смъртна. Най-голямото светотатство, което можеше да се извърши срещу неговия вид, кървавите инкубуси. Демонските воини.
Макон не беше казал на майка си, че идва, но тя го очакваше. Той излезе от Тунелите сред сладникавата жега на лятната нощ в Ню Орлиънс. Светулките просветваха в мрака, а уханието на магнолиите проникваше навсякъде. Тя го чакаше на верандата, плетейки дантелен ширит в стар дървен люлеещ се стол. Беше минало много време.
— Мамо, нуждая се от помощта ти.
Тя остави иглите си и се надигна от стола.
— Знам. Всичко е готово, cher.
Имаше само едно нещо, достатъчно силно, за да спре инкубус, освен друг инкубус.
Сиянието.
Смятаха ги за средновековни устройства, оръжия, създадени, за да контролират и държат в плен най-могъщите от Злите — инкубусите. Макон никога не ги беше виждал. Бяха останали много малко от тях и беше почти невъзможно да се намерят. Но майка му притежаваше такова устройство и той се нуждаеше от него.
Последва я в кухнята. Тя отвори малък шкаф, който служеше като олтар на духовете. Взе малка дървена кутия с наядски символи — древния чародейски език. Имаше и друг, по-разбираем надпис.
— Баща ти ми го даде преди Трансформацията си. Предава се в семейство Рейвънуд от поколения. Твоят дядо твърдеше, че е принадлежало на самия Ейбрахам, и аз съм убедена, че е така. Белязано е с неговата омраза и фанатизъм.
Отвори кутията и вътре се показа абаносовата сфера. Макон усещаше енергията й дори без да я докосва — ужасяващата възможност за вечност сред блестящите й стени.
— Макон, трябва да разбереш. След като инкубус бъде затворен вътре в Сиянието, няма начин да излезе навън. Трябва да бъде освободен. Ако го дадеш на някого, трябва да си сигурен, че можеш да му се довериш, защото поверяваш в ръцете му много повече от живота си. Даваш му хиляди свои животи. Така ще усетиш вечността между стените на Сиянието.
Вдигна кутията по-високо, за да може той добре да разгледа сферата, сякаш би могъл да си представи вечните й ограничения само като я гледа.
— Разбирам, мамо. Мога да се доверя на Джейн. Тя е най-честният и принципен човек, когото познавам, и ме обича. Въпреки това, което съм.
Арелия докосна лицето на Макон.
— Няма нищо лошо в това, което си, cher. А ако има нещо, то е по моя вина. Аз те обрекох на тази съдба.
Макон се наведе и я целуна по челото.
— Обичам те, мамо. Вината не е твоя. Негова е.
На баща му.
Силас беше дори по-голяма заплаха за Джейн от него. Баща му беше роб на убежденията на първия кървав инкубус от рода Рейвънуд. Ейбрахам.