— Правилното нещо и лесното нещо невинаги са едно и също — повторих думите, които мама ми беше казвала стотици пъти.
И аз можех да се свързвам с нея, по своя си начин.
Туайла докосна лицето ми с костеливия си пръст.
— Истината е и в двата свята. За да спечелиш, да загубиш първо трябва. Не сме дълго на този свят, cher.
Беше предупреждение, сякаш знаеше нещо, което аз не знаех. След това, което бях видял тази нощ, бях убеден, че е така.
Ама ме прегърна със слабичките си ръце толкова силно, че се уплаших да не ми спука ребрата.
— И аз ще ти донеса късмет, по моя си начин — прошепна ми тя и се обърна към Линк. — Уесли Джеферсън Линкълн, по-добре да се върнеш цял, защото ще кажа на майка ти какво правеше в мазето ми, когато беше на девет години, разбра ли ме?
Линк се усмихна при познатата заплаха.
— Да, госпожо.
Ама не каза нищо на Лив — само кратко кимна в нейна посока. Това беше начинът й да покаже на кого разчита.
Сега, след като знаех какво беше направила Лена за мен, нямах съмнение какви бяха чувствата на Ама към нея.
Ама се закашля.
— Охраната я няма, но Туайла не може да я задържи завинаги. По-добре тръгвайте.
Бутнах тежката порта от ковано желязо и излязох. Линк и Лив ме следваха.
Идвам, Лена. Независимо дали ме искаш или не.
19.VI
Слизане надолу
Никой не говореше, докато вървяхме по пътя към парка и към изхода на града. Решихме да не рискуваме да се връщаме в къщата на леля Каролин, защото леля Дел щеше да бъде там и едва ли щеше да ни пусне да тръгнем без нея. Не че имаше какво да кажем за случилото се. Линк се опитваше да приглади косата си без помощта на индустриалната сила на гел за коса, а Лив бе забила поглед в селенометъра си и няколко пъти записа нещо в червената си тетрадка.
Нормалните неща.
Само дето нормалните неща не бяха съвсем нормални тази сутрин, сред потискащия мрак, стелещ се около нас, преди разпукването на зората. Умът ми блуждаеше и постоянно се препъвах. Тази нощ беше по-ужасна от най-страшния ми кошмар. Защото все още не можех да се събудя. Не беше нужно дори да си затварям очите, за да видя съня си. Сарафина и ножът й — Лена плаче за мен.
Бях умрял.
Бях мъртъв неизвестно за колко време.
Минути?
Часове?
Ако не беше Лена, сега щях да лежа в „Градината на вечния покой“. Вторият запечатан кедров ковчег в семейния парцел.
Бях ли го почувствал? Бях ли го видял някак? Беше ли ме променило? Докоснах леко грапавата линия на белега под тениската си. Дали това наистина беше моят белег? Или беше просто спомен за нещо, случило се с другия Итън Уейт, онзи, който не се върна?
Всичко беше много объркано и размито, като сънищата, които споделяхме с Лена, или като разликата между нашето и чародейското небе, която Лив ми бе показала в нощта, когато Южната звезда изчезна. Кое беше реално? Дали подсъзнателно съм знаел през цялото време какво беше направила Лена? Дали бях почувствал на някакво много по-дълбоко ниво всичко, което се беше случило между нас? Ако тя знаеше какви ще бъдат последствията от нейния избор, дали би постъпила по друг начин?
Дължах й живота си, но не се чувствах щастлив. Усещах в себе си пустота, сякаш някой ме беше прекършил на две като детска кукла. Страхът от калта, празнотата и самотата. Загубата на майка ми и на Макон и — в известен смисъл — на Лена. И още нещо.
Ужасяващата тъга и гигантското чувство за вина, че съм този, който все още е жив.
Паркът „Форсит“ имаше доста призрачен вид на зазоряване. Досега не го бях виждал толкова пуст, без никакви хора. Без тях почти не разпознах вратата към Тунелите. Не се чуваха звънците на трамваите, нямаше тълпи туристи, нито миниатюрни кученца или градинари, окопаващи азалиите. Замислих се за всички живи, дишащи с пълни гърди хора, които щяха да се разхождат днес тук.
— Не я ли видя? — дръпна ме Лив за ръката.
— Какво?
— Вратата. Мина точно покрай нея.
Беше права. Бяхме минали покрай арката, без да я забележа. Почти бях забравил как подмолно действаше чародейският свят, криейки тайните си на най-очевидните места. Човек не можеше да види Външната врата в парка, освен ако не я търсеше нарочно. Арката я скриваше в постоянна сянка, вероятно самата тя беше някакъв вид магия.