Дори да беше от посветените в тайната, Тунелите не бяха безопасно място за една стара дама.
— Дойдох да ти донеса туй — отвори чантичката си леля Пру и я поднесе към нас, за да видим какво има вътре. Между шивашките ножици, купоните за намаление и джобната библия имаше дебела купчинка листа, сгънати грижливо на снопче. — Хайде, вземи ги.
Все едно ми казваше да взема ножиците и да се пробода с тях. Нямаше начин да пъхна ръка в чантата на леля си. Това беше върховното нарушение на южняшкия етикет.
Лив усети, че имам проблем.
— Може ли аз?
Може би и английските джентълмени не биваше да пъхат ръце в дамските чанти.
— Затуй ви ги донесох.
Лив извади внимателно купчинката листа от чантата на леля Пру.
— Наистина са много стари. — Разгъна ги върху меката трева. — Това ли е, което си мисля?!
Приклекнах до нея и започнах да ги разглеждам. Приличаха на някакви схеми или архитектурни планове. Бяха изрисувани в различни цветове и изписани с различни почерци. Бяха безпогрешно начертани върху карираната хартия, прави и точно измерени. Лив приглади с ръка един лист и видях дълги редици от линии, пресичащи се една друга.
— Зависи какво си мислиш, че са, млада госпо’ице.
Ръцете на Лив трепереха.
— Това са карти на Тунелите.
Погледна към леля Пру.
— Може ли да попитам откъде ги имате? Никога не съм виждала нещо подобно, дори и в „Lunae libri“.
Леля Пру извади от чантата си ментово бонбонче и бавно махна опаковката му.
— Моят баща ми ги даде, също както дядо ми ги е дал на него. По-стари са от тази кал тук.
Бях напълно безмълвен. Независимо колко нормален си мислеше, че ще бъде животът ми без нея, Лена грешеше. С проклятието или без него, моето семейно дърво явно отдавна беше свързано със света на чародейците.
И за наше щастие, с техните карти.
— Далеч са от завършване. В добрите си дни бях добра картографка, но артритът ми вече си казва думата.
— Опитах се да помогна, но не ми се удава така добре, както на леля ти — погледна ме Телма с извинение. Леля Пру махна с кърпичката си.
— Ти ли си ги правила?
— Дадох своя принос — облегна се тя на бастуна си, изпъвайки гръб с достойнство.
Лив се взираше в картите с благоговение.
— Как? Тунелите са безкрайни.
— Стъпка по стъпка. Тези карти не показват всички Тунели. А само тези в Каролина и някои в Джорджия. Дотук сме стигали.
Това беше абсурдно. Как беше възможно моята хаотична пралеля да притежава карти на чародейските тунели?
— Как си ги направила, без леля Грейс и леля Мърси да разберат?
Не можех да си спомня време, в което трите да не са били заедно — те направо бяха като залепени една за друга.
— Невинаги сме живели заедно, Итън — снижи тя гласа си, сякаш сестрите й можеха да ни чуят отнякъде. — И всъщност аз не играя бридж в четвъртъците.
Опитах се да си представя как леля Пру картографира чародейските тунели, докато другите възрастни дами от ДАР играят карти в залата към църквата.
— Вземи ги. Шъ са ти нужни, ако си решил да останеш тук долу. Може да е доста объркващо след известно време. В някои дни бая се лутам и със зор си намирам пътя обратно към Южна Каролина.
— Благодаря ти, лельо Пру. Но…
Млъкнах за миг, защото не знаех как да обясня всичко това — Сиянието и виденията, Лена и Джон Брийд и Голямата бариера, преждевременната луна и липсващата звезда, да не споменавам побъркалите се вече циферблати, въртящи се на китката на Лив. А най-трудно щеше да ми бъде да говоря за Сарафина и Ейбрахам. За една от най-възрастните жителки на Гатлин това щеше да бъде много повече от история.
Леля Пру ме отряза, като махна с кърпичката си право в лицето ми.
— Изгубен си като прасе на барбекю. Ако не искаш да те сервират с прочутия каролински сос, момче, трябва да си събереш акъла.
— Да, госпожо.
Мислех, че се досещам накъде щеше да поеме точно тази лекция. Но явно грешах.
— Слушаш ли ме вече? — насочи тя костеливия си пръст към мен. — Карлтън дойде да души наоколо, за да провери дали знам, че някой е разбил чародейската врата към подземията. След туй чух, че момичето на Дюшан било изчезнало, после, че ти и Уесли сте избягали, а момичето, дето живее при Мариан — знаеш, онуй, което слага мляко в чая си — не са го виждали от сума ти време. Туй ми се видяха прекалено много съвпадения, дори и за Гатлин.