Изви врата си така, както никой човек не би могъл да го направи. Хънтинг щеше да ме убие, а приятелчетата му щяха да убият Лив и Линк. Мозъкът ми отчаяно се опитваше да започне да функционира, докато сърцето ми се бореше да продължи да бие.
— Да свършваме с тази работа — каза Ларкин и от устата му се показа раздвоеният му език, същият като на неговата любимка.
Лив скри лице в рамото ми. Не искаше да гледа. Опитвах се да мисля. Не можех да се сравнявам с Хънтинг, но всеки си има някаква ахилесова пета, нали?
— Като дам знак — изръмжа Хънтинг. — Без пленници.
Умът ми препускаше лудо. Сиянието. Притежавах най-мощното оръжие срещу инкубуси, но нямах представа как да го използвам. Преместих ръката си към джоба си.
— Не — прошепна ми Лив. — Няма смисъл.
Затвори очи и се притисна плътно до мен. Последната ми мисъл беше за двете момичета, които означаваха толкова много за мен.
Лена, която нямаше да мога да спася. И Лив, заради която щях да бъда убит.
Но Хънтинг не атакува.
Вместо това наклони глава на една страна като вълк, вслушващ се в призоваващия вой на друг вълк. После отстъпи назад и другите инкубуси го последваха, дори Ларкин и демоничният санбернар. Слугите му изглеждаха объркани и се поглеждаха колебливо. Втренчиха се в Хънтинг в очакване на заповедите му, но той не им даде такива. Вместо това просто започна да отстъпва бавно и те тръгнаха след него. Изражението на Хънтинг се промени и сега приличаше повече на човек, отколкото на демон, какъвто всъщност беше.
— Какво става? — прошепна ми Лив.
— Не знам.
Беше ясно, че Хънтинг и лакеите му също бяха смутени, защото продължаваха да се въртят в кръг, но все повече се отдалечаваха от нас. Нещо ги контролираше, но какво?
Хънтинг прикова поглед в мен.
— Ще се видим отново. По-скоро, отколкото предполагаш.
Тръгнаха си. Хънтинг продължаваше да клати глава, сякаш се опитваше да се отърси от нещо или от някого. Глутницата имаше друг водач, някой, когото трябваше да последват въпреки волята си.
Някой доста убедителен.
И доста хубав.
Ридли се беше облегнала на едно дърво на метри зад тях и ближеше близалката си. Един по един инкубусите се дематериализираха.
— Коя е тази?
Лив забеляза Ридли, която изглеждаше абсолютно не на място тук с русата си коса с розови кичури, странния си минижуп и нещо като жартиери и блестящи сандали. Приличаше на чародейска Червена шапчица, носеща отровни кифлички на злата си баба. На панаира Лив може и да не беше успяла да я огледа добре, но сега нямаше как да я пропусне. Линк прикова очи в нея.
— Едно много, много лошо момиче.
Ридли бавно тръгна към нас, както обикновено, със свръхуверената си походка. Хвърли близалката си в тревата.
— По дяволите, това си беше доста работа.
— Ти ли ни спаси? — все още не можеше да дойде на себе си Лив.
— Май да, Мери Попинз. Ще ми благодариш по-късно. Трябва да се махаме оттук. Ларкин е идиот, но чичо Хънтинг има огромни сили. Влиянието ми върху него няма да трае много дълго.
Говореше за брат си и чичо си — доста червиви ябълки бяха паднали от семейното дърво на Лена. Ридли заби поглед в рамото ми, или по-скоро в ръката на Лив, вкопчила се в мен. Излезе от сенките на дървото и жълтите й очи заблестяха.
Лив не забеляза нищо.
— Какво ви става бе, хора? Винаги ме сравнявате с Мери Попинз. Това да не е единственият британски персонаж, за който американците са чували?
— Май не ни запознаха подобаващо, макар че те виждам на всяка крачка. — Ридли ме погледна с присвити очи. — Аз съм братовчедката на Лена, Ридли.
— Аз съм Лив. Работя в библиотеката с Итън.
— Е, след като си в чародейския клуб и в чародейските тунели, предполагам, че не говориш за онази провинциална библиотека в Гатлин. Което означава, че си Пазител. Близо ли съм?
Лив най-накрая пусна ръката ми и се отдръпна от мен.
— Всъщност все още се обучавам за Пазител, но подготовката ми е доста обширна и интензивна.
Ридли огледа Лив от горе до долу и започна да развива опаковката на дъвката, която извади от джоба си.
— Очевидно не е толкова обширна, щом не разпознаваш Сирена, когато я видиш. — Наду балонче, което се пукна в лицето на Лив. — Да вървим, преди чичо ми да дойде на себе си.
— Не отиваме никъде с теб.