Не че Линк някога е карал различно. И все пак в момента паркирахме на няколко метра от мястото, което беше щабквартирата на ДАР. Забелязах, че покривът най-накрая беше поправен — беше издухан от урагана Лена няколко дни преди рождения й ден. Въпреки че гимназията беше ударена от същата буря, предполагам, че поправките там щяха да почакат малко. В Гатлин си имаме приоритети.
Почти всеки в Южна Каролина е свързан по някакъв начин с конфедерат, така че да се присъединиш към „Дъщерите на Конфедерацията“ е лесно. Но за да влезеш в „Дъщерите на Американската революция“ е необходимо да докажеш, че си кръвно свързан с човек, воювал във Войната за американската независимост, както е известна в нашия щат. Проблемът е доказателството. Освен ако не си се подписал собственоръчно под Декларацията за независимост, трябва да представиш писмени свидетелства, дълги поне километър. Дори тогава трябва да чакаш да бъдеш поканен, което означава, че през периода на изчакване си длъжен да се залепиш за полата на майката на Линк и да подписваш всяка петиция, която тя реши да пусне. Може би нещата тук се вземат много по̀ на сериозно, отколкото на Север, защото хората имат нужда да докажат, че поне веднъж в някаква война всички сме били на една и съща страна. Смъртните жители на нашия град имаха също толкова сложни взаимоотношения, както и чародейците.
Тази вечер сградата изглеждаше празна.
— Едва ли има някой, който да ни чуе. Докато не свърши Унищожителното дерби, всички сигурно са на панаира.
Линк беше прав. Със същия успех в момента Гатлин можеше да бъде взет за призрачен град. Повечето хора бяха все още на панаира или вкъщи, на телефона, обсъждайки подробностите от случилото се на състезанието за пайове, което щеше да влезе в историята на Гатлин и щеше да бъде тема за разговор през следващите няколко десетилетия. Бях напълно убеден, че мисис Линкълн едва ли беше позволила на някой от членовете на ДАР да пропусне евентуалния й триумф, когато бие Ама за първото място в конкурса. Обзалагах се обаче, че в момента на майката на Линк й се щеше да не си е подавала носа навън и да си е правила туршията от бамя.
— Не всички.
Вече се бях изчерпал по отношение на идеи и обяснения, но знаех къде ще намерим достатъчно и от двете.
— Сигурен ли си, че това е добра идея? Ами ако Мариан не е тук?
Линк беше нервен. Срещата с Ридли, мотаеща се с някакъв мутант-инкубус, не извади на показ най-добрите му качества. Не че имаше за какво да се притеснява. Беше пределно ясно за кого се е залепил Джон Брийд и това не беше Ридли.
Погледнах телефона си. Беше почти единайсет.
— Днес е официален празник за Гатлин. Знаеш какво означава това. Мариан трябва да е в „Lunae libri“.
Така работеха нещата тук. Мариан беше главният библиотекар на Окръжната библиотека в Гатлин от девет сутринта до шест вечерта всеки делничен ден. Но на официалните празници тя беше главен библиотекар на чародейската библиотека от девет вечерта до шест сутринта. В момента гатлинската библиотека беше затворена, което означаваше, че чародейската е отворена. А в „Lunae libri“ имаше врата, която водеше към Тунелите.
Затръшнах вратата на Бричката, докато Линк измъкваше фенера си от жабката.
— Знам, знам… Гатлинската библиотека е затворена, а тази на чародейците е отворена цяла нощ, тъй като повечето от клиентите на Мариан не обичат да излизат денем. — Линк размаха фенера си към стената на сградата пред нас. Светлината освети месинговата табелка с надпис „Дъщерите на Американската революция“. — И все пак, ако мама, мисис Ашър или мисис Сноу разберат какво има в мазето на тяхната сграда…
Държеше тежкия метален фенер, като че ли беше оръжие.
— Да не смяташ да се биеш с това нещо?
Линк сви рамене.
— Никога не знаеш на какво можеш да попаднеш там долу.
Знаех за какво си мисли. Никой от нас не беше идвал в библиотеката „Lunae libri“ от рождения ден на Лена. За последното ни посещение беше трудно да се намери точно определение в речника — „опасност“ беше доста далече от истината.
Опасност и смърт. Онази нощ направихме нещо погрешно и голямата част от него се случи точно тук. Ако бях стигнал до „Рейвънуд“ по-рано, ако бях намерил Книгата на луните, ако бях помогнал на Лена в битката й със Сарафина — ако бях направил поне едно от тези неща по друг начин, дали Макон щеше да бъде още жив?
Минахме откъм гърба на старата червена тухлена сграда, потънала в полумрак, разсейван само от бледата лунна светлина. Линк освети с фенера си желязната решетка близо до земята, а аз приклекнах до него.