— Това е врабче за майка ти. — Очите на Ама искряха като шосе след дъжд. — За чародейците врабчетата са символ на свобода, а за гадателите означават безопасно пътуване. Врабчетата са умни. Те могат да пътуват надалече, но винаги намират пътя към дома.
Огромна буца заседна на гърлото ми.
— Не мисля, че мама ще пътува отново някога.
Ама изтри очите си и затвори рязко чантата си.
— Е, ти си сигурен във всичко, нали, Итън Уейт?
Когато паркирах на чакълестата алея пред къщата на Сестрите, Лусил седна на седалката до мен, вместо да скочи навън. Знаеше къде бяхме и че е била прогонена оттук. Опитах се да я примамя навън, но след като излезе от колата, тя се настани на тротоара, точно на границата между асфалта и тревата.
Телма отвори вратата, преди да почукам. Застана със скръстени на гърдите ръце, а погледът й мина покрай мен и се спря право върху Лусил.
— Здравей, Лусил. — Котката облиза лениво лапичката си, после започна усърдно да се души под опашката. Сякаш нарочно не й обръщаше внимание. — Идваш да ми кажеш, че курабийките на Ама са по-добри от моите ли?
Лусил е единствената котка, която съм виждал да яде курабийки вместо котешка храна. Тя измяука, сякаш имаше мнение по въпроса, но се чудеше дали да го сподели с нас.
Телма се обърна към мен.
— Здрасти, захарче. Чух колата ти. — Целуна ме по бузата. От нежностите й винаги ми оставаха яркорозови следи от устни по лицето, които беше ужасно трудно да се почистят. — Добре ли си?
Всички знаеха, че днес няма да ми бъде лесно.
— Да, добре съм. Сестрите готови ли са?
Телма сложи ръце на кръста си.
— Нима тези момичета са били готови навреме за нещо в живота си?
Тя винаги наричаше Сестрите „момичета“, въпреки че беше два, ако не и три пъти по-млада от тях.
От дневната се чу глас:
— Итън? Ти ли си? Ела тук. Трябва да погледнеш нещо за малко.
Никой не ти казваше за какво става дума. Можеше да събират стари вестници, за да правят по-удобни леговищата на миещите се мечки, или да планират четвъртата — или пък петата? — сватба на леля Пру. Разбира се, винаги имаше възможности, за които дори не би ми хрумнало. И които включваха и мен.
— Влез — помаха ми с ръка леля Грейс. — Мърси, дай му от сините лепенки. — Тя си вееше със стара църковна програма, най-вероятно от погребенията на някой от многобройните им съпрузи. Тъй като Сестрите не позволяваха никой да разчисти къщата им, навсякъде имаше купища такива програми и всякакви други брошури. — Бих му дала сама, но трябва да внимавам, нали знайш — заради инцидента имам някои усложнения.
Това беше единственото нещо, за което говореше леля Грейс след панаира. Половината град знаеше, че е припаднала, но ако я чуеше човек, би си помислил, че е била на границата на смъртта и Телма, леля Пру и леля Мърси ще трябва да се грижат за нея и да й съчувстват до края на дните й.
— Не, не, на Итън са червени, нали ти казах. Дай му червените.
Леля Пру дращеше нещо нервно в жълт бележник.
Леля Мърси ми подаде лист с червени кръгли лепенки.
— Сега, Итън, обиколи дневната и сложи лепенка на ’сяко нещо, което искаш да имаш. Започвай. — Погледна ме с очакване, все едно щеше да приеме за лична обида, ако не залепях една от тези червени точки на челото й.
— За какво говориш, лельо Мърси?
Леля Грейс свали от стената снимка в рамка на мъж в униформа на Конфедерацията.
— Това е Робърт Чарлз Тайлър, последният бунтовнически генерал, загинал във Войната между щатите. Дай ми една от тия лепенки. Това все ще струва нещо.
Нямах представа какво правеха и ме беше страх да питам.
— Трябва да тръгваме. Забравихте ли, че е Денят на всички души?
Леля Пру се намръщи.
— Разбира се, че не сме забравили. Затуй искаме да сложим ’сичко в ред.
— Затуй са тия лепенки. Всички си имаме цвят. На Телма са жълти, твоите са червени, а на татко ти — сини.
Леля Мърси млъкна, сякаш си беше забравила мисълта. Леля Пру я погледна сърдито и я накара да млъкне. Тя не обичаше да бъде прекъсвана.
— Слагай лепенките върху нещата, които искаш. Така, когато умрем, Телма шъ знай какво на кого да даде.
— Сетихме се за това заради Деня на всички души — усмихна се гордо леля Грейс.
— Не искам нищо и никоя от вас няма да умира.