Леля Пру се изнерви много.
Леля Мърси ме погледна право в очите.
— Но след като сключили сделката си, дяволът го изиграл и когато приключил с него, Ейбрахам вече не бил човек. Бил нещо друго.
Според Сестрите всяко зло, измама или престъпление беше дело на дявола и нямах намерение да се опитвам да ги убеждавам в друго. Защото след като бях видял какво направи Ейбрахам Рейвънуд, знаех, че той е много повече от зло. Знаех и че това няма нищо общо с дявола.
— Сега вече дрънкаш глупости, Мърси Лин, и спри, преди Господ да те порази точно тук, у дома, в Деня на всички души. Не ща някоя мълния да порази и мен по случайност.
Леля Пру бутна стола на леля Мърси с бастуна си.
— Да не мислиш, че туй момче не е наясно с нещата, които стават в Гатлин?
Леля Грейс се появи на прага със своята кошмарна бледолилава шапка. Сигурно още преди да съм бил роден, някой е направил грешката да й каже, че лилавото е нейният цвят, и оттогава почти всичко, което носеше, беше в тези нюанси и опровергаваше мнението на въпросната личност.
— Няма нужда да се опитваш да слагаш млякото в гърнето, след като се е разляло.
Леля Пру удари с бастуна си по пода. Говореха с гатанки като Ама, което означаваше, че знаят нещо. Може би не знаеха, че има тунели под къщата им, в които се скитаха чародейци, но имаха други тайни.
— Някои каши могат да бъдат оправени по-лесно от други. Не искам да се забърквам в тази. — Леля Пру мина покрай леля Грейс и демонстративно напусна стаята. — Тоз ден не е най-подходящият да се обсъждат мъртъвците.
Леля Грейс се затътри към нас. Хванах я под ръка и й помогнах да стигне до дивана. Леля Мърси изчака тропането на бастуна на леля Пру да отшуми надолу по коридора.
— Отиде ли си? Не ща да си включвам апаратчето.
— Така мисля.
Двете се наклониха към мен, сякаш щяха да ми доверят кодовете за ядрените ракети на страната.
— Ако ти кажем нещо, шъ обещайш ли да не кажеш на татко си? Защото ако се изтървеш, шъ та пратим да работиш цяло лято в Дома.
Имаше предвид местния старчески дом, който според представите на Сестрите беше седмият кръг на ада. Леля Грейс кимна, за да покаже, че и тя е на същото мнение.
— Какво е? Обещавам да не казвам нищо на татко.
— Прудънс Джейн греши — вече шепнеше леля Мърси. — Ейбрахам Рейвънуд е все още тук. Сигурна съм, както съм сигурна, че седя сега пред теб.
Исках да мога да кажа, че са побъркани. Две древни, сенилни стари дами, твърдящи, че виждат мъж — или поне нещо, което повечето хора смятаха за мъж — който е умрял преди стотици години.
— Какво имаш предвид под „все още тук“?
— Видях го с очите си, миналата година. Зад църквата, представяш ли си? — Леля Мърси си вееше с кърпичката си, сякаш можеше да припадне при спомена за случилото се. — След църковната служба във вторник чакахме отпред Телма да ни вземе; тя беше в своята църква, Първа методистка. Както и да е, пуснах Харлон Джеймс от чантата си малко да се поразтъпче навън — знаеш, че Прудънс Джейн ме кара да го нося навсякъде с нас. Но щом го пуснах на земята, той избяга зад църквата.
— Туй куче не знае как да се грижи за себе си — поклати глава леля Грейс.
Леля Мърси хвърли поглед към вратата, преди да продължи:
— Добре де, тръгнах след него, нали знаеш как Прудънс Джейн все пищи за кучето. Затуй минах зад църквата и тъкмо когато завих зад ъгъла и започнах да викам Харлон Джеймс, го видях. Призракът на Ейбрахам Рейвънуд. В гробището зад църквата. Онез прогресивните в Чарлстън, дето направиха кръглата църква, май са били прави.
Хората в Чарлстън казваха, че Кръглата църква е построена така, за да не може дяволът да се крие по ъглите й. Не беше нужно да коментирам, че дяволът май няма проблем с такива неща и минава спокойно по централната пътека в църквата, което ми се струваше очевидно за всеки с наблюдения върху някои от „паствата“ в нашия град.
— И аз го видях — прошепна леля Грейс. — Познах, че е той, щото съм виждала снимката му на стената в Историческото общество, където играех карти с момичетата. Беше точно там, сред снимките на основателите на града, нали Рейвънуд са били сред първите заселили се в Гатлин. Ейбрахам Рейвънуд, цял-целеничък.
Леля Мърси изшътка на сестра си. Леля Пру беше извън стаята, така че беше неин ред да се прави на важна.
— Той беше, верно си е. И то не сам, а заедно с момчето на Силас Рейвънуд. Не Макон, другият, Финеас.