Изглежда на тия животинки свинското с ябълки никога не им омръзва.
И все пак това беше най-милото нещо, което Савана ми беше казвала от септември насам. Въпреки че не ми пукаше какво си мисли за мен, все пак беше хубаво, че в ден като днешния имаше едно нещо по-малко, за което да се тормозя.
— Благодаря.
Тя ми се усмихна с фалшивата си усмивка и си тръгна; високите й токчета се огъваха, когато засядаха в тревата. Линк разхлаби изкривената си, прекалено къса вратовръзка. Беше същата, която носеше и на завършването на шести клас. Под нея се виждаше тениската му с надпис „Аз съм тъп“ и стрели, сочещи в различни посоки. Напълно отговаряше на състоянието ми днес. Бях заобиколен от безгранична тъпота.
Ударите продължаваха. Може би хората се чувстваха гузни, защото майка ми бе починала, а баща ми беше смахнат. По-вероятно обаче се страхуваха от Ама. Както и да е, бях надминал по злощастие Лорета Уест, която беше овдовявала три пъти, като последният й съпруг умря, след като алигатор прободе дупка в стомаха му. Ако даваха награди за прецаканост, аз щях да спечеля синята панделка. Виждах го в начина, по който всички поклащаха глави, когато минавах покрай тях. Колко жалко, Итън Уейт си няма вече майка, а и татко му не е добре.
Забелязах го и в изражението на мисис Линкълн, която тръскаше глава точно в този момент, докато се беше запътила към мен. О, ти, бедно мое, заблудено момче, останало без майчицата си. Линк се покри някъде, преди тя да стигне до целта си, т.е. — мен.
— Итън, искам да ти кажа колко много липсва майка ти на всички ни. — Не бях сигурен за кого говори — за приятелките си в ДАР, които не можеха да понасят майка ми, или за жените, които висяха по цял ден във фризьорския салон и обсъждаха как мама чете прекалено много книги, а от това никога не е излязло нищо добро. Мисис Линкълн избърса с ръка една несъществуваща сълза от окото си. — Тя беше добра жена. Знаеш ли, спомням си колко много обичаше да се занимава с градината си. Винаги беше навън, грижейки се за прекрасните си рози с нежното си сърце.
— Да, госпожо.
Най-близкото до градинарство, което беше правила майка ми, бе когато напръска доматите в градината с лютив пипер, за да попречи на зайците да ги ядат, защото татко щеше да ги убие. Розите бяха на Ама. Всички го знаеха. Искаше ми се мисис Линкълн да направи този коментар за „нежното й сърце“ пред лицето на Ама.
— Сигурна съм, че сега е при ангелите и се грижи за старата, прекрасна градина в Рая. Подкастря и полива Дървото на познанието сред херувимите и…
Змиите?
— Трябва да намеря баща си, госпожо.
Всъщност исках да се махна от майката на Линк, преди някоя мълния да я порази заради лъжите й — или пък да порази мен, защото го пожелах. Гласът й се понесе зад мен:
— Кажи на баща си, че ще се отбия да ви оставя тенджера с прочутото ми свинско с ябълки!
Това подпечата сделката ни. Със сигурност щях да получа синя панделка. Не можах да се махна от нея достатъчно бързо. Но в ден като този нямаше къде да избягам. Щом подминеш някой зловещ роднина или съсед, зад ъгъла те причакваше друг. Или, както беше в случая с Линк, друг зловещ родител.
Бащата на Линк беше прегърнал Том Уогкинс през врата.
— Ърл беше най-добрият от нас. Имаше най-хубавата униформа, най-добрата бойна формация… — Сподави пиянско хълцане. — И правеше най-добрите амуниции.
По случайност Големия Ърл умря тъкмо когато правеше въпросните амуниции и мистър Линкълн го замести като лидер на кавалерията във възстановката на битката при Хъни Хил. Част от тази вина беше тук днес, под формата на уиски.
— Исках да си донеса пушката и да почета Ърл с подобаващ салют, но Проклетата Дорийн я скри.
Жената на Рони Уийкс беше по-известна като Проклетата Дорийн, понякога съкращавано и до Пи Ди, в зависимост кой говореше за нея. Той отпи глътка от уискито.
— За Ърл!
Прегърнаха се през раменете, вдигнаха канчетата си и бутилките с бира над гроба на Ърл. Бира и уиски „Уайлд Търки“ се разляха над надгробната плоча, гатлинският начин за отдаване на почит към починалия.