— „Браво на теб, Итън.“ Това щеше да каже „бедната ми майка“, госпожо.
Обърнах й гръб и се запътих към административната сграда, държейки Лена плътно до себе си. Бяхме само на няколко крачки. Лена трепереше, макар да не изглеждаше уплашена. Продължавах да стискам ръката й и се опитвах да я успокоя. Дългата й черна коса се навиваше и развиваше, сякаш тя всеки момент щеше да избухне. А може би аз щях да го направя. Никога не бях мислил, че някога ще бъда толкова щастлив да стъпя в коридорите на „Джаксън“, докато не видях директор Харпър, застанал на прага. Зяпаше ни така, сякаш му се искаше да не бъде директор, за да може самият той да раздава листовки.
Косата на Лена се накъдри по раменете й, докато минавахме покрай него, но той не забеляза. Беше прекалено зает да се старае да не гледа към нас.
— Какво, по…
Погледнах зад рамото си тъкмо навреме, за да видя как стотици яркозелени листовки летяха във въздуха, издухани от предните прозорци и багажниците на колите, от кутиите и от ръцете на хората на паркинга. Отлитаха, отвени от внезапен порив на вятъра, сякаш бяха ята птици, реещи се из облаците. Бягаха, красиви и свободни. Нещо като „Птиците“ на Хичкок, само че на обратно. Чувахме писъците, докато тежките метални врати се затваряха зад нас.
Лена приглади косата си.
— Шантаво време си имате тук.
6.XII
Изгубена и намерена
Бях почти облекчен, че е събота. Имаше нещо успокояващо в това да прекараш деня с жени, чиито единствени магически сили са да забравят собствените си имена. Когато пристигнах при Сестрите, сиамската котка на леля Мърси, Лусил — Сестрите обожаваха онзи стар сериал „Аз обичам Луси“ — се „упражняваше“ в предния двор. Там имаше няколко простора и всяка сутрин леля Мърси връзваше Лусил на каишка за едно от въжетата и я пускаше да потича и да си поиграе из двора. Веднъж бях опитал да й обясня, че можеш да пускаш котките свободно навън и те независимо от всичко ще се връщат обратно у дома, но тя ме погледна така, сякаш й предлагах незаконно съжителство с чужд мъж: „Не мога просто така да пусна Лусил да се скита сама по улиците. Сигурна съм, че някой ще я открадне“. Нямаше много котешки отвличания в града, но не можех да споря с никоя от Сестрите.
Отворих вратата, очаквайки обичайната какофония, но днес къщата беше странно тиха. Лош знак.
— Лельо Пру?
Чух познатия провлачен говор от задната част на къщата.
— На верандата сме, Итън.
Отидох на закритата веранда точно навреме, за да видя как Сестрите се лутат насам-натам, понесли в ръце някакви същества, които приличаха на малки голи плъхове.
— Мамка му, какво е това? — изпуснах се, без да искам.
— Итън Уейт, внимавай какво говориш! Родителите ти не са те учили на добър английски език, за да използваш такива изрази.
— Съжалявам, лельо. Но какви са тези… неща?
Леля Мърси пристъпи към мен и протегна дланта си, в която спяха два малки гризача.
— Бебета катерици. Руби Уилкокс ги намери на тавана си в четвъртък.
— Диви катерици?
— Шест са. Не са ли най-сладките малки животинки, които си виждал някога?
Виждах само възможност за големи неприятности. Идеята моите древни лели да се грижат за диви животни, било то бебета или не, ми се струваше направо плашеща.
— Откъде ги взехте?
— Ами Руби не можеше да се грижи за тях и… — започна леля Мърси.
— Заради ужасния си съпруг. Не й позволява да отиде до магазина, без да му се обади.
— Така че Руби ни ги даде, защото и без това ние вече имаме клетка.
Сестрите бяха спасили една ранена миеща мечка след урагана и се грижиха за нея, докато се оправи. След това мечката изяде папагалите на леля Прудънс, Сони и Шер, и Телма я изхвърли от къщата. Но още пазеха клетката й.
— Нали знаете, че катериците пренасят болести, бяс? Не можете да се грижите за тях тук. Какво ще стане, ако ви ухапят?
Леля Пру се намръщи.
— Итън, те са просто бебета и са най-сладките мъничета на света. Няма да ни ухапят. Ние сме техните майчици.
— Те са толкова послушни, нали, сладурчета? — каза леля Грейс, докато гъделичкаше едно от тях.
В момента си представях само как един от тези малки паразити се впива във врата на някоя от тях и как я карам до спешното, за да я набода с ония безброй инжекции, които се бият, когато те ухапе диво животно. А бях сигурен, че дори една инжекция на тази възраст ще ги убие.