Чувах как капките дъжд удрят силно по покрива на салона.
Обещавам ти, че случващото се тук е без значение. Обещавам ти, че тези хора са идиоти. Обещавам, че нищо от това, което ще кажат, няма да промени чувствата ми към теб.
Ще приема това за „не“.
Дъждът се усили. Лош знак. Хванах ръката й и пъхнах в нея малкото сребърно копче от жилетката й, което бях намерил в Бричката в нощта, когато се срещнахме за пръв път в дъжда. Не беше нищо особено, но оттогава го носех постоянно в джоба си.
Вземи. Като талисман за късмет. На мен поне ми донесе.
Виждах как се опитва да не се разпадне. Без да каже и дума, Лена свали гердана си и добави копчето към колекцията си от любими дрънкулки.
Благодаря ти.
Ако можеше да се усмихне, щеше да го направи в момента.
Оставих я и се запътих към реда, където седяха Сестрите и Ама. Леля Грейс се изправи, облегната на бастуна си.
— Итън, насам! Пазим ти място, миличък.
— Защо не седнеш, Грейс Статъм — просъска жена със синя коса зад гърба й.
Леля Пру се обърна към нея.
— Гледай си своята работа, Сейди Хъникът.
Наместих се между леля Мърси и леля Грейс.
— Как си, държиш ли се, сладкишче? — усмихна ми се Телма и ме щипна по ръката.
Отвън се чуха гръмотевици и проблеснаха светкавици. Няколко старици ахнаха.
Притеснен на външен вид мъж, който седеше в средата на голямата маса, се изправи и се прокашля.
— Не се притеснявайте, просто лек токов удар. Защо всички не заемем местата си и да започнем. Казвам се Бъртранд Холингсуорт и съм председател на училищното настоятелство. Събранието е свикано в отговор на петицията за изключване от гимназията на ученичка на име Лена Дюшан, нали така?
Въпросът беше зададен към директор Харпър, или да го наречем по-точно „палача на мисис Линкълн“.
— Точно така, сър. Неколцина загрижени родители отправиха въпросната петиция към мен като директор на гимназията. Подписана е от повече от двеста от най-уважаваните родители и граждани на Гатлин и ученици от училището.
Естествено.
— Какви са основанията за изключването?
Директор Харпър вдигна бележника си пред себе си, сякаш четеше вестник.
— Нападение. Унищожаване на училищна собственост. Освен това на мис Дюшан вече е наложен изпитателен срок.
Нападение? Никого не съм нападала.
Това са просто обвинения. Не могат да докажат нищо.
Скочих на крака, преди още да е довършил изречението си.
— В това няма нищо вярно!
Друг изтупан мъж от края на масата повиши глас, за да надвика дъжда, а двайсетина възрастни дами започнаха да коментират лошите ми маниери.
— Млади човече, седнете на мястото си. Не може да се изказвате свободно.
Мистър Холингсуорт продължи.
— Имате ли свидетели, които да подкрепят тези обвинения?
Директор Харпър съзнателно прочисти гърлото си.
— Да. Освен това получих информация, че мис Дюшан е имала подобни проблеми и в предишното си училище.
За какво говори? Откъде знаят за предишното ми училище?
Не знам. Какво се е случило там?
Нищо.
Една от жените от настоятелството се зарови в някакви листове пред нея.
— Мисля, че първо трябва да чуем председателя на родителския комитет, мисис Линкълн.
Майката на Линк се изправи драматично и тръгна по пътеката към „Върховния съд“ на Гатлин. Явно беше гледала доста съдебни филми.
— Добър вечер, дами и господа.
— Мисис Линкълн, ще ни кажете ли какво знаете за тази ситуация, тъй като вие сте един от инициаторите на петицията?
— Разбира се. Мис Рейвънуд, искам да кажа мис Дюшан, се премести тук преди няколко месеца и оттогава в гимназия „Джаксън“ възникват различни проблеми. Първо, тя счупва прозорец в часа по английски език…
— За малко да накълца бебчето ми на парчета! — провикна се мисис Сноу.
— Сериозно наранява учениците и много от тях получават порязвания от счупените стъкла.
— Никой освен Лена не пострада тогава! — изкрещя Линк от дъното на салона.
— Уесли Джеферсън Линкълн, по-добре си върви веднага вкъщи! — изсъска мисис Линкълн. После отново придоби сериозно изражение, оправи полата си и се обърна към комитета. — Чарът на мис Дюшан очевидно действа върху по-слабия пол — каза тя с усмивка. — Както казвах, счупва прозорец в часа по английски, което изплашва толкова много останалите ученици, че някои от младите дами с изразено гражданско съзнание сформират групата „Ангели-пазители“ с единствената цел да защитят себе си и съучениците си.